Фаталната жена от „Любимец 13“ Гинка Станчева е първата българска актриса, която преминава по червения килим на фестивала в Кан през 1957 г.
23-годишната българка се появява на премиерата в българска народна носия и омагьосва артелита в операта, където текат прожекциите. Сред знаменитостите на фестивала е самата Елизабет Тейлър, която в проява на ексцентричност дава прием с живи лъвове в клетки. Председател на журито е писателят Андре Мороа. Никой не познава младата българка, но публиката става на крака и дълго аплодира автентичната хубост на носията и на младата жена, облечена в нея.
От бедност облича народна носия, но с нея засенчва дори Елизабет Тейлър
В следвоенните години интелигенцията живее в бедност. Актрисата няма подходяща рокля за Кан. Разполага само с един тоалет за специални случаи – клоширана рокля на квадратчета, но с парченца талаш. Съпругата на режисьора на „Земя“ Александър Жендов, работеща в Археологическия музей, обаче изненадва с нестандартно решение – Гинка да се яви в антентична носия в Кан. Вземат я от ансамбъл „Филип Кутев“. С нея именно успява да засенчи винаги фамозната Елизабет Тейлър. В Кан българката не отказва на никого автограф. Подарява снимка и на пиколото в асансьора на хотела, а той на другия ден й признава, че я закачил над леглото си.
С парите за тромпет купува тоалет за приемите
За приемите Гинка си купува оттам кокетна рокля с фусти. За нея похарчва парите, дадени от свекърва й, италианка, с които трябвало да купи тромпет. Музикалният инструмент бил предвиден за голямата ѝ любов Пейчо Пейчев, но парите не стигат и отиват за официалния тоалет, а за утешение съпругът й получава дънки.
В един хотел с Фелини
В Кан Гинка Станчева е в един хотел с Федерико Фелини и Жулиета Мазина – с тях всяка сутрин си казва „Добро утро“. Във Франция се запознава с Марина Влади и Елизабет Тейлър. Начело на българската делегация като скачен съд е спуснат и представител на Държавна сигурност, но това е обичайна практика в онези години и не изненадва никого. Гинка пътува заедно с режисьора Александър Жандов и съпругата му.
Кариера
През 1955 г. Станчева завършва ВИТИЗ и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г. Тя добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан.
От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София.
Обявена е за „Заслужил артист“ през 1967 година и „Народен артист“ през 1986 година. През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура. Сред по-известните ѝ роли в киното са участието ѝ в „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“. Нейният глас звучи в дублажа на „Синьо лято“.