Велика събота е, последният ден от Страстната седмица

Велика събота е последният ден от Страстната седмица и денят преди Великден. Този ден се свързва с погребението и оплакването на Спасителя от неговата майка Света Богородица и жените около нея. Църквата споменава страданията му и възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането му в Ада.

Според преданието, когато той починал като човек, тялото му било положено в гроб от юдеите Никодим и Йосиф, душата му слязла в Ада, победила го и освободила пленните души там. На третия ден душата и тялото на Исус се съединили и той възкръснал от мъртвите.

Традиции на Велика събота

По традиция на Велика събота се пече обредният великденски хляб, козунаците и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата. Първото боядисано яйце се оставя за Богородица и се смята, че то има чудодейна и лечебна сила. В някои краища на България първото яйце се пази през цялата година до иконата, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за здраве и плодородие в къщаата.

Благодатният огън

На Велика събота всяка година над гроба на Исус Христос се спуска Благодатният огън, наричен още свещен. Хиляди хора от цял свят отиват в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото. Вярва се, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не изгаря и не топли. „Слизането на Небесния огън“ се смята за едно от големите чудеса на света.

Църковното богослужение

В полунощ на Велика събота в църквите се отслужва тържествено богослужение, а водещият службата произнася три пъти думите: „Христос Воскресе“, а присъстващите отговарят три пъти: „Впостина Воскресе“.

Всички държат в ръката си запалена свещ, с която обикалят три пъти храма, а след това я догарят в дома си, където отнасят светлината на Словото Божие.