Нина Александрова
Приятели на Алберт Айнщайн го описват като мил, услужлив и скромен човек. Известният учен се стеснявал от своята популярност и бил много скромен, а на публични места винаги се появявал в любимия си топъл пуловер. Дали наистина е така? Знае се, че бил непоносим за близките си. Отличавал се с тежък и труден характер и да се съжителства с него не било никак лесно. И на двете му съпруги им се наложило да търпят неговата взискателност, непостоянство, и направо казано – неморалното му отношение към брака. Това се оправдавало в обществото с обяснението, че Айнщайн е „необичаен“ човек – гений.
Бракът с първата ми съпруга Милева Марич продължава 16 години. Връзката им започва да се разпада, когато тя разбира за тайната кореспонденция между него и братовчедка му Елза. Ученият казва на жена си, че за да продължат да живеят заедно, тя трябва да спазва редица правила. Списъкът е повече от унизителен, а документите по бракоразводния процес на Айнщайн и Милева Марич се съхраняват в Израел и са засекретени.
Каква е причината?
Свидетели на този развод си спомнят, че на процеса са извадени на показ твърде неприятни факти, включително нееднократни случаи на прибягване до физическа разправа от страна на Айнщайн. Скоро след това двамата започват да живеят отделно и 5 години по-късно се развеждат. Алберт се жени за Елза и приема дъщерите ѝ като свои, а своите собствени деца игнорира до края на живота си.
Интересен факт е, че парите от Нобеловата награда – 32 000 долара, се налага да даде на Милева Марич. Тя печели от предбрачния договор, но не получава нито слава, нито признание за трудовете си. Съветският академик Йофе си спомня, че лично е виждал оригиналите на статии от 1905 г., където фигурират две имена – на Милева и на Алберт. Но оригиналите не са запазени и тя не може нищо да докаже. Но дори не се и опитва.
През 1909 г. Милева Марич пише на своя приятелка: „Известността не оставя много време за съпругата… може да се случи един да получи перлата, а друг – само празната черупка от бисерната мида“. След раздялата с Милева Марич Айнщайн няма научни работи без съавторство. Свидетелство за това са методът Айнщайн – Брилюен – Келер, статистиката Бозе – Айнщайн, парадоксът Айнщайн – Подолски – Розен и т.н.
Документален филм за PBS от 2004 г. („Съпругата на Айнщайн: Животът на Милева Марич Айнщайн“) подчертава ролята, която първата му съпруга може да е изиграла в развитието на неговата Теория на относителността, квантовата физика и брауново движение. Той обаче никога не споменава нейния принос.
Милева Марич учи в училище за мъже
Милева Марич е от богато сръбско семейство. Започва да учи по природни науки и математика в подготвително училище за мъже и получава високи оценки. След това учи в университета в Цюрих и в политехниката, където Алберт е млад съученик, години по-малък от нея. Тя започва да се проваля в обучението си след началото на любовната им връзка и по времето, когато забременява.
Преди да се оженят той ѝ поставил следните условия: „Ако искаш брак, ти трябва да се съгласиш на условията ми. Първо, трябва да се грижиш за облеклото ми и леглото ми; три пъти на ден ще ми носиш храна в кабинета; ще се откажеш от всички лични контакти с мен, с изключение на онези, които изисква приличието в обществото; винаги когато те помоля за това, ще напускаш спалнята и кабинета ми. И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест, и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства!“ И колкото и да е странно, Милева Марич приела условията на гения. Жената преживява тежко и развода им – изпада в депресия, докато той само три месеца след развода им, се оженил отново – за своята братовчедка Елза.
Айнщайн никога не е изповядвал семейни ценности и се сдобива с любовница още на първата седмица след сватбата си с Елза. Някои от увлеченията си дори води на гости в дома им. Въпреки това, бракът му с Елза просъществувал до смъртта ѝ през 1936 г. Айнщайн умира почти две десетилетия след нея – на 18 април 1955 г.
Прочетете още:
