Нина Александрова
Лу Андреас-Саломе е жената, разбила сърцето на Ницше и принудила го да каже думите: „Когато отиваш при жена, не забравяй камшика“. Коя е тя? Родена е в Русия през 1861 г. и е първата жена психоаналитик в света – ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата. Интелектуалните ѝ интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер и Рилке. Последният е голямата ѝ любов.
Освен поет, Саломе е автор на около 24 новели, пиеси и есета. Ницше не е от най-впечатлителните хора, но нейният „Химн на живота“ го трогва толкова дълбоко, че той го причислява към музиката. Немският философ се влюбва в нея и мнозина вярват, че нейната интелектуална мощ е вдъхновила шедьовъра на Ницше от 1883 г. „Тъй рече Заратустра“.
Лу Саломе е млада жена, която си извоюва свобода и независимост във времена, в които това е било практически невъзможно. Тя става философ във време, в което от представителките на нежния пол нито се е очаквало, нито са имали право да учат философия. Става муза на Райнер Мария Рилке, който ѝ посвещава своята „Книга на часовете“ и едни от най-изумителните любовни писма, писани някога.
Ницше написва своите „10 правила на писането“ в писмо до нея, а кореспонденцията ѝ с Фройд представлява интелектуална дискусия върху най-дълбоките човешки тревоги – любовта, творчеството, духовността, смъртта, смисъла на живота и е своеобразна хроника за зората на психоанализата.
Когато Фридрих Ницше среща Лу, тя е само на 21 години. Решава да я направи свое интелектуално протеже, толкова силно е впечатлен от умната и своеволна млада дама, че ѝ предлага брак още на втората им среща. Тя отказва. Поради тежестта на философията си, Ницше бива отхвърлен от академичните среди. След като Лу му отказва любовта си, почти напълно се оттегля от света. Изпраща ѝ писма, пълни с гняв и отчаяние, толкова непримирими, че могат да бъдат родени само от дълбока и всепоглъщаща страст.
Ето едно от тях:
„Лу,
Дали аз страдам много, е без значение в сравнение с това дали вие, скъпа Лу, някога ще намерите отново себе си. Никога досега не съм си имал работа с толкова презрян човек като вас, която сте:
невежа, макар и остроумна
умела в използването на общоизвестното
лишена от вкус и наивно пренебрегваща този свой недостатък
почтена и справедлива в дребните неща, обикновено от инат,
непочтена в цялостното си отношение към живота
без всякакъв усет за това, кое да давате и кое да получавате
бездуховна и неспособна на любов
с нездрави емоции, винаги на крачка от лудостта
неблагодарна, безсрамна с благодетелите си
и по-специално
ненадеждна
невъзпитана
недорасла за нещата на честта
с ум със зачатъци на душа
с характер на котка – хищник в кожата на домашен любимец
с благородство като блед спомен от общуването с благородни хора
с воля силна, но безцелна
неусърдна, без душевна чистота
с жестоко неуместна чувственост
по детски егоистична в резултат на сексуална атрофия
без любов към хората, но с любов към Бог
жадна за завоевания
коварна, въздържана в отношението си към мъжката сексуалност
Ваш, Ф.Н.
1882“
Цитати от Ницше, вероятно вдъхновени от Саломе:
Две неща желае истинският мъж: опасност и игра. Затова желае той жената като най-опасната играчка.
Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никаква стойност за нея.
„Виж, току-що светът стана съвършен!“ – така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си любов.
При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
