Вая Захариева
Във време, в което на книжния пазар има все повече заглавия, свързани със самопознанието, приложната психология и усъвършенстването, като че ли точната книга трябва да намери нас по някакъв начин, а не обратното. Така се случи и моята среща с „ Най-хубавото място на света е точно тук“.
Подарък от скъп човек за уютните зимни дни около празниците, това четиво за часове отключи спомени, даде пъстро поле за мечти и сила за сбъдването им. Увлекателен разказ за магията на трансформацията в живота ни, в преломен момент от него, след жестока загуба, насред нищото и болката. Кратка, но увлекателна и жизнеутвърждаваща приказка за „големи“, пораснали деца с ожулени лакти или сърца, боязливо посягащи към бъдещето си. Ако трябва да оприлича на сезон тази книга, без никакво съмнение бих я „опаковала“ в Пролет. Когато студът и снегът са вече зад гърба ни, колкото и сурови да са били, надеждата и топлината са „тук и сега“, природата се събужда за нов живот, а цветовете ни покоряват с пъстротата и богатството си.
Как е възможно най-лошото да бъде и най-доброто за нас? Колко дълго и дълбоко отеква ехото на любовта? На какво мирише миналото и кой яде сладолед, когато вали сняг? Сами по себе си, отговорите на тези въпроси са извори на мъдрост и вдъхновение, а събрани в повествование, обрисуват света на 36-годишната Ирис, току-що загубила родителите си в автомобилна катастрофа. Низ от неслучени решения и любопитни случайности бележат развитието на сюжета. Част от него е твърдението, че миналото е навсякъде, но ние не го виждаме, а магията е в настоящето. И в спонтанността, и в детайлите.
Кои са нещата, които никога не е трябвало да забравям? Кога, защо и как миналото ни се завръща и каква част от него има място в настоящето ни? Вярата ни в магията подрежда или пък напротив, обръща наопаки, света ни. Франсеск Миралес и Каре Сантос увлекателно и живописно не само дават възможни отговори, но и откриват широк хоризонт за читателските такива. Премеждията на главната героиня в пълното прекрояване на живота ѝ, обгърнати в мантията на мистерията и непознатото, ухаят на топъл шоколад.
Кое е по-важно от магията? Отговорът идва с осъзнаването, загубата, болката, израстването. И е лесен, пред очите ни, в ръцете ни. Откриваме го и ние, щом открием и мястото, на което инстинктивно бихме поставили табела „Най-хубавото място на света е точно тук“. Или щом прочетем книгата. А най-добре – и двете!
