Петък вечер: да идеш на бар с Хемингуей

Добре, де, очевидно няма как да възкресим гениалния писател и да направим едно кръгче из любимите му барове в Париж или Памплона, но все по-често в това странно време на изолация, в което ни се падна да живеем, се сещам за този истински бонвиван и за огромната му жажда за живот! Е, и за алкохол, разбира се, но при Хемингуей той никога не е бил просто средство за „наливане“, а директно става част от литературните му ритуали.

За автора на „Старецът и морето“ с пълна сила важат думите на един друг всепризнат бохем, Уинстън Чърчил: „Аз взех много повече от алкохола, отколкото той успя да вземе от мен.“

А поради факта, че почти няма издадена у нас биография на писателя (или опит за такава), която да не съм прочела, вече имам доста ясна представа за предпочитанията на Папа. Както и за всички заблуди, които упорито съществуват, просто защото често смятаме, че питиетата на литературните му герои се припокриват с неговите любими…

Факт: мистър Ърнест залага силно на автофикцията в своите романи. Но някои популярни истории просто не отговарят на факти от живота му – например далеч не е той човекът, измислил коктейла Bloody Mary, нито пък е обичал толкова популярното в днешни дни мохито. По принцип Хемингуей не е харесвал твърде сладките напитки и често карал да забъркват коктейлите му с по-малко, или изобщо без захар.

Митове – много, но в реалния живот Хемингуей наблягал най-често на скоч със сода. Пропорциите, разбира се, варирали спрямо емоционалното му състояние: в последните няколко години преди да се самоубие, този обожествяван (но също така и мразен по онова време) жив класик, използвал понякога като емоционална патерица алкохола. Но в по-добрите времена, преди тоталния му срив, освен скоч със сода и респектиращи количества хубаво вино, което дори не слагал в графата „алкохол“, Хемингуей всъщност харесвал питиета, които далеч не съответствали на имиджа му на мачо: обожавал шампанското, например, както и коктейла с нежно име White Lady (джин, Cointreau, лимонов сок).

„Храната е за хората, коктейлите – за боговете!“, твърдял често този всепризнат познавач на dolce vita.

Хемингуей става прословут с любовта си към дайкиритата без захар – обичайно за него било да обърне до 17 чаши в El Floridita, но не по-малко обичал емблематичния коктейл Negroni – причината винаги да държи наоколо бутилка Campari.

И ако никога досега не сте си забърквали сами Negroni, то времето навън и Ковид статистиките са идеален повод да си останете вкъщи днес, вместо да щурмувате някой клуб, и да си спретнете една по-различна петъчна вечер… За целта, освен вдъхновение и добра компания, ви трябва следното:

• 30 мл. джин
• 30 мл. вермут
• 30 мл. Campari
• 2-3 резенчета портокал
• лед

В чаша, пълна с лед, се наливат джинът, вермутът и кампарито. Разбърквате добре, украсявате с резенчетата портокал за разкош и сте готови за глътка бохемство в петъчната вечер – точно по метода на Папа!

А ако все пак предпочитате да изпиете коктейла си сами, горещо препоръчвам заедно с него да си препрочетете класиката на Хемингуей „Отвъд реката, сред дърветата“. Защо? Отговорът е в книгата…