Наталия Дукова за „Чудовища“: Кастът на филма е мечта

Наталия Дукова е актриса, завършила е Театрален колеж „Любен Гройс“. Опитът ѝ в тази сфера минава през телевизия БНТ, Евроком, Казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев“, моноспектакъл на отворени софийски сцени и художествени вечери с поезия и кавъри на виола. Писането и сценаристиката се проявяват, докато Наталия е щатна актриса в Казанлък. Тогава се отключва началото на серия от драматургични текстове, сред които „Мозъчен дренаж“, „Мисли наум“, „Чудовища“, „Връзки с реалността“, както и доста детски пиеси и драматизации. Преди близо три години излиза от печат дебютната ѝ книга „Дуковизми – пъпна връв“. Нея тя определя като „книга за бърз достъп до вдъхновението.“ Тази година предстои следваща порция от „бързото изкуство“, което е разширено с медитативни разкази и портрети в едно изречение.

Сценаристиката, като друг начин на писане, се разгръща, когато пиесата „Чудовища“ става проект за филм. Наталия се преборва да направи адаптацията на текста за кино и заедно с режисьора Калоян Патерков реализират голяма пълнометражна продукция, която остава със същото заглавие, продуцирана от „Кино Академия за таланти“. Първоначално Дукова започва в тази продуцентска къща като преподавател, а към днешна дата е художествен директор на най-мащабните школи за актьорство и за кино на национално ниво.

Снимките на „Чудовища“ завършиха през май 2021-а и филмът се очаква по кината около месец март тази година. В каста на екипа са Яна Маринова, Анастасия Левордашка, Лили Сучева и Влади Виолинов. Филмът е трилър/драма, а според сценаристката всичко, което не достига на един човек, може да го превърне в чудовище. Тя сподели пред Oshte.bg интересни неща за филма и създаването му:

Наталия, без да издаваме твърде много от сюжета на „Чудовища“, как се роди идеята и каква е всъщност есенцията на този филм?

Сценарият е базиран на пиесата със същото име – преди 7-8 години аз започнах да си пиша „обръщения“ към мъжете, които са ме заобикаляли… Моето „да“ и моето „не“ за общуването ми с тях бяха наслада за писане! Използвала съм и позитиви, и негативи като база за вдъхновение. Те са канавата за построяването на конкретната история, която е художествена, разбира се.

Как се спряхте върху Яна Маринова като един от главните персонажи? 

Режисьорът Калоян Патерков, който е работил с нея и в други проекти, я покани след единодушното съгласие на екипа. Смея да кажа, че кастът на филма е мечта!

Важен ли беше в случая т.нар. „звезден материал“?

Важен е подборът на всички актьори вътре – да са харизматични, „релефни“ и заедно да направят перфектната картина. Яна Маринова е свръх професионалист, без да имам преки впечатления от нея преди снимките. Сега тя е един от близките на душата ми хора. На първа „сгледа“ силните ни характери се огледаха един в друг, за да успеем да се допуснем и доверим взаимно! Срещите ни вече не се ограничават само до заснемането на филма „Чудовища“. Може би скоро Яна ще издаде нещо по въпроса. Аз съм благодарна, че я открих и мога да споделям с нея емоции и разсъждения.

Не е ли твърде смело да се прави българско кино в тези времена на постоянно надвиснал над главите ни локдаун?

Смело е! И не е лесно… Но отключва много силно креативността, дързостта, хъса и мечтанието.

Кои бяха най-забавните моменти по време на снимките?

Смешки имаше най-вече по време на репетиционния процес и каста за мъжката роля. Налагаше се аз да партнирам на колегите, с които направихме проби, и те трябваше да си ме представят като някаква топ секси жена, а аз бях увита с нещо като олекотена завивка и носех баретка „с ушички“ на главата…

Възможно ли е добро кино без огромни бюджети? Доколкото знам, филмът е по-скоро камерен…

Основното действие в „Чудовища“ се развива на една локация, но има и доста външни снимки, както и масови сцени. По принцип е възможно, но компромисите винаги личат…

Ти си художествен директор на „Кино Академия за таланти“, има ли стабилно бъдеще актьорската професия на малкия ни пазар? Или, перифразирайки една народна мъдрост, актьор къща не храни?

Тази професия не се ограничава само с участия във филми или представления. Може да те храни, но ако имаш и допълнителни качества като находчивост, менажиране, креативност. Нужен е и шанс, разбира се.

Кой е най-важният съвет, който би дала на бъдещите актьори?

Четете повече, гледайте повече кино, контактувайте и се наслаждавайте! Нашата работа трябва да ни носи удоволствие, иначе няма как да зарадва онези, към които я адресираме. Мислещите актьори и тези със сговорчив нрав са ми наистина по вкуса.

Планирате ли „червен килим“ за премиерата на „Чудовища“?

Да, разбира се!

Как се промени самата ти през последните две години, насред цялата тази несигурност?

Научих се да ценя времето си и да умея да му се наслаждавам. Разбрах, че и почивката сама по себе си понякога е също вършене на работа! Когато си почивам мъничко, после съм по- ефективна. А другата наистина важна промяна е, че вече нищо не ми е на всяка цена.

Къде откриваш надежда?

Надеждата, за съжаление, в днешни дни е натоварена и с отрицателно значение – сякаш всичко е вече някак обречено и чакаме една Надежда, че отново ще бъде наред… Аз по-скоро имам Вяра, това е моята дума!

Какъв нов сценарий мечтаеш да напишеш?

Вълнуващ, докосващ, мистериозен – дърпа си ме към мистерия и психология… Да е подбуден от възхита към човешката природа!

А какво от сценария на собствения си живот би променила?

Оказва се, че и най-ужасните ми моменти мога да осребря сега в знания, умения, опит, емоционална интелигентност… Благодаря им и гледам да прилагам наученото.

Как работиш: в самота или сред хора и движещи се „картини“?

Всякак мога. Трябва ми просто нещо вкусно за хрупане, нещо сладко за пиене и заредена с тютюн табакера!

Ако сега затвориш очи, коя е сцената от „Чудовища“, която изниква в главата ти?

Владислав Виолинов (в ролята на Журналиста), седнал пред огледало, поставено върху масивна маса, подстригва с ножичка малък сресан мустак!

И накрая: има ли поука или мъдрост, с която очакваш зрителите да излязат от киносалона?

90% от репликите в „Чудовища“ са синтез, нека всеки открие своята!