Понеделнишкият синдром: много напрежение и повече червило!

Със сигурност ситуацията ви е безкрайно позната. Точно в първия ден на седмицата, вездесъщият понеделник, проспивате патетично алармата – поне първото ѝ истерично звънене, което принципно може да вдигне и мъртвец. Скачате паникьосано от леглото минути (или цял час) по-късно, и с особено налудничав сутрешен вид и трескав поглед се пробвате да подредите набързо мислите си, но нито кафето, нито бързият душ помагат.

Чоглаво ви е. Тегаво, тромаво, понеделнишко.

Уж трябва да пращите от работен ентусиазъм, а първата ви мисъл е да се върнете на сигурно и топло в леглото…

Не се харесвате с тоалета, който набързо скалъпвате пред огледалото. Мимоходом отбелязвате подпухналата си физиономия и всички възможни несъвършенства – от косата, до паласките и издайническите бръчки, които сякаш са се задълбочили през уикенда. А уж трябваше да изглеждате отпочинали!

Всъщност, усещате ли, че противно на всякаква логика се чувствате уморени – и то без видима причина?

Накапвате се, естествено, с врялото кафе. Нямате време за нормална закуска, но децата държат да приготвите тяхната. Успявате да си повишите тон без съществена причина с всички живи същества вкъщи (с изключение на аквариумните рибки и тарантулата, която тийнейджърът домъкна без дори да благоволи да ви попита.) Излизате с кисело настроение и задължително неподходящи обувки, а вече навън се сещате, че сте забравили поне 167 жизненоважни неща, сред които чадъра и зарядното на телефона…

Разбира се, вариации по темата има много. Аз например съм излизала от дома ми по чехли насред зима, също така съм залепвала филия с боровинково сладко на прясно изгладена бяла риза.

Колкото хора, толкова различни обстоятелства и съдби! Общото обаче се натрапва и е безспорно: понеделник сутрин е особено неприятен момент всяка седмица и съдържа в себе си напрежение, силна тревожност и (уж) безпричинна, но осезаема меланхолия. (Работата в хоум офис, изненадващо поне за мен, не променя усещането.) И неслучайно в Щатите си бяха направили труда да изготвят една наистина втрещяваща статистика за хората, които умират от инфаркт точно преди работа в самото начало на седмицата…

Понеделнишкият синдром, известен в англоезичния свят като Monday Morning Syndrome, или накратко MMS, е нещо, за което от десетилетия се говори, но у нас минава просто за „глезотия“. По същия начин, по който традиционно пренебрегваме психическия си дискомфорт, докато не стане твърде късно и просто не се сринем.

Докато в едни по-цивилизовани общества в случай на напрежение ти казват да се „отпуснеш“ (прословутото „Relax, baby!“), ние правим тъкмо обратното – съветваме човека „да се стегне“! По този начин пружината се пренавива, но за това – друг път… Днес просто искам да споделя няколко съвета, които неизменно се повтарят в мненията на различни чужди психолози и анализатори, за справяне с MMS. Някои от тях отдавна са и мои лични механизми за туширане на стреса, без дори да съм знаела, че са признати и препоръчителни.

И така, звучи очевидно и просто, но ако наистина понеделниците са най-тегавото време от вашата седмица, дали не трябва да се замислите за смяна на работата? Или поне на конкретната фирма и офис. Ако наистина обичате това, с което си изкарвате хляба, би трябвало да подскачате от сутрешен ентусиазъм, нали? Аз съм имала работи, които са ме карали да тичам усмихнато към редакцията сутрин. Имала съм и такива, заради които съм се влачила с оловни крака…

В крайна сметка, ако едно цвете не вирее добре в дадена среда, не се караш на цветето, а сменяш средата, нали? Имам поне 5-6 приятели, които смениха ако не попрището, то поне компаниите, за които работят, и разликата в енергията и излъчването им е поразяваща.

Ако все пак няма нужда от кардинални промени, друг съвет на специалистите е детайлната подготовка за това прословуто понеделнишко утро. Да, по-педантична от която и да е друга сутрин!

Изберете предварително какво точно ще носите и обувате, постарайте се да бъде във вид като за витрина – така ще премахнете от само себе си голяма част от стреса преди тръгване.

Ако пък работите онлайн, тогава е още по-важно да изглеждате спретнато и добре, дори и никой да не ви наблюдава – заради вътрешната ви мотивация. Усещането да облечете красива, изгладена риза, ще промени цялата ви нагласа към работата, живота и самите вас в този ден. Пробвайте и ще се уверите сами. Пижамата просто не е опция! И в случай, че сте жена, няма нищо налудничаво в това да носите червило вкъщи. В крайна сметка, нашата самооценка определя и тази на околните спрямо нас, а още от Коко Шанел знаем една важна рецепта за светкавична женска мобилизация: „Ако си тъжна, просто сложи повече червило и атакувай!“

От голяма важност е и планирането на всичко, което трябва да носите със себе си (или да държите в работния кът) още от предния ден – идеята е да намалим до минимум нещата, които може да се объркат на старта на новата седмица! Следващите дни вече ще функционирате в смазан работен ритъм, но от понеделнишкото утро след уикенда не може да очаквате безпроблемна инерция. Затова и предварителното планиране е толкова важно. А това включва и закуската, с която задължително „отключвате“ метаболизма си и вдигате енергийното си ниво. Класическите, сигурни решения тук работят най-добре – препечена филийка с масло, купичка с мюсли, любим плод или традиционните бъркани яйца, на които и кралица Елизабет сутрин се наслаждава.

Аз лично обожавам импровизациите и творческите решения в този живот, но повярвайте: понеделник сутрин просто не е времето за прищевки и внезапен артистизъм!

И, да, колкото и непопулярен да ви се стори следващият съвет, той е сред ключовите: настройте си алармата с половин час по-рано от обичайното. Това ще ви даде допълнително спокойствие и увереност още от предната вечер, както и повече време на сутринта да подредите невчесаните си мисли.

Колкото до умората в прословутата понеделнишка сутрин, понякога тя си има твърде логично обяснение: пробвали сте да свършите твърде много неща неделята, нали? Порочната практика да използваме уикенда за да направим или довършим всичко, останало да „виси“ от работната седмица, води до крайно неефективна „почивка“ и подсилва хроничната умора, която и без това трупаме. Няма как цяла неделя да сте препускали в галоп с прахосмукачката, да сте търкали фуги в банята и прочие поетични дейности, и после да очаквате свеж старт на новата седмица.

Неделята не бива да е „денят за чистене“ по битовия български календар.

Неделята е за ПОЧИВКА.

Дори Господ си е почивал на седмия ден! (След като е сътворил целия свят, разбира се.)

Всички задължения могат да се разхвърлят из делниците. Добрата организация е нещо, което се учи. И което наистина намалява нивото на стреса. Неслучайно „предвидимост“ и „планиране“ са сред най-често повтарящите се мантри в днешния бизнес свят. Заради което е добре да имате и строен списък на всички ваши понеделнишки ангажименти, разбира се.

И накрая: не забравяйте, че щастието в крайна сметка е въпрос на избор. Така че дишайте и се усмихнете!

Честит понеделник.