Нина Александрова
Кони Палмен, смятана от нидерландците за най-голямата им съвременна писателка, е родена през 1955 г. Изучава философия и литература в Амстердамския университет и започва да пише още като съвсем млада. Първият ѝ рoман, „Законите“ (1990), е най-големият литературен успех в Нидерландия през последните години и е отличен с престижната „Дъблинска литературна награда IMPAC“, а през 1992 г. става носител на голямото отличие „Европейски роман на годината“. Само за три години след появата си „Законите“ претърпява в Нидерландия 24 издания, което е невиждана рядкост за дебют.
Една от книгите ѝ – „И. М.“ – зад тези две начални букви се крие не само име, името на Исха Майер, известен радио- и телевизионен водещ и колумнист, те обозначават бележките в белите полета на един вдъхновен любовен съюз (In Margine) и една съкрушителна раздяла (In Memoriam).
Исха Майер интервюира писателката Кони Палмен малко след появата на нейната първа, донесла ѝ шеметен успех книга. Тази среща е началото на връзка, която и за двамата е откровение, състояние на чиста и неуязвима близост, самооткриване в другия, самопознание чрез другия, преодоляване на страха да се разголиш: „Нещо ни говори, че и двамата все още не сме имали други, че за нас, иначе любовчии, тази е първата девствена връзка“. Само нещо, което е действително преживяно, може да бъде описано по подобен начин. Само болка, която наистина съществува, може да завладее така читателя.
В книгата се появяват и други любовни двойки: Америка и Европа, журналистиката и литературата, фикцията и реалността, животът и смъртта. С „И. М.“ Кони Палмен създава не само паметник на една голяма любов, но и новаторски роман, който представлява пробен камък в съвременната нидерландска литература.
Писателката не ни спестява тъмните страни на Исха, нито признанието за другите му забежки по време на връзката, нито неизбежните караници между тях, но водещи са силата на любовта, търпеливостта и приемането: „Спомням си щастието, което изпитвах. Беше така безгранично, че ми причиняваше болка. И въпреки това все по-малко ме е страх да живея“. Връзката им продължава 5 години, а смъртта идва ненадейно – 3 години преди написването на книгата.
Извадки:
„Ведно с мъжа, който избираш, избираш и болката, която най ти харесва. Аз не стоя на края на дупката, за да му подам ръка. Аз самата съм в нея“.
„Определянето на фикцията като нещо, противоположно на действителността и истината, не струва, разбира се, откъдето и да го погледнеш. Бог, любовта и дори самата истина са действащи фикции, които диктуват живота, щастието, връзките и преживяванията ни, тоест нашата действителност във всяка секунда“.
„Неговата ерудиция, неговият език, неговият начин да анализира и тълкува са това, което ме освобождава както от самотата, така и от лъжите и срама“.
„Аз не използвам живота си за литературата. Точно обратното. Литературата се състои от животи като моя и аз виждам коя измислица се отразява на моя живот, защото мога и искам да го видя“.
