Весела Казакова пред Oshte.bg: Жените плачат най-вече за децата си

Весела Казакова е родена в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и продуцентство в УНСС. Сред популярните ѝ роли са тези във филмите „Мила от Марс“ и „Откраднати очи“. Дебюта си зад камера прави, когато през 2008 г. с Мина Милева създават продуцентската компания Activist38. Те правят и филма „Жените наистина плачат“. Това е вторият игрален филм за режисьорките след „Котка в стената“ и поредица предизвикателни документални творби като „Чичо Тони, тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“. 

Филмът „Жените наистина плачат“, копродукция на България и Франция, е разтърсващ, ефирен, брутален, емоционален, сериозен, на ръба, но и в центъра на нещата от живота. В него участват Мария Бакалова, Биляна и Екатерина Казакови, Ралица Стоянова, Йосиф Сърчаджиев и други. Режисьорките Мина Милева и Весела Казакова говорят смело за проблемите и за търсенето и създаването на въображаеми механизми за решаването им. Филмът изненада с пробива си тази година на 74-ия международен кинофестивал в Кан, селектиран в официалната програма “Особен поглед”. Лентата разкрива историите на пет жени от едно семейство – Ана (Екатерина Казакова), двете ѝ дъщери Соня и Лора (Мария Бакалова и Ралица Стоянова) и двете ѝ сестри Йоана и Вероника (Весела и Биляна Казакови). 

 Как си обяснявате факта, че 10 години със сестрите си, които участват в „Жените наистина плачат“ не сте сядали сериозно и откровено да поговорите помежду си? Момичетата говорят много по принцип. Кога се случва отчуждението?

Към днешна дата мога да заявя, че в много семейства у нас отчуждението съществува. Най-близките по роднинска линия може и да са най-далече от теб. Слава богу, при нас никога не е било, винаги сме били близки, но не сме си отделяли внимание за най-съкровени неща. То има още много, това е само началото. Мисията ни събра.

А как се случи филмът? При всяка една от вас?

Истинската сила на творбата излиза, когато не си сложил прегради на собтвената си мотивация. А много често първоначалният порив се забравя и работейки по филма, все почече го измисляш и се отдалечаваш от себе си. Ние успяхме да се върнем към първоначалния си порив и бяхме готови да се оголим.

Какво се промени след „Жените наистина плачат“?

Както вселената се промени в деня на нашата премиера в Кан (така казваха астролозите), така и светът на киното се промени безвъзвратно. Киното и ние се обърнахме към самите себе си, защото илюзията вече не е алтернатива.

Как ви хрумна идеята да поканите Мария Бакалова? Търсен „ефект“ ли беше?

Както се казва, съдбата си знае работата. Ние избрахме Мария по време на кастинг, в който с Ралица в партньорство бяха като едно. По време на снимките на филма в Странджа планина, Ралица ѝ предаде информацията за кастинга. И филмът ни предначерта пътя ѝ. Даже самата Мария казва, вие ме „Урочасахте“.

Кога плачат жените?

Плачат за децата си най-вече. Майките плачат. Аз плача много, почти няколко пъти на ден, без да имам деца, но все нещо ме разплаква.

Какво дължим на родителите си?

Най-трудно е да си родител. Всичко дължим. И трябва да им казваме повече „Обичам те.“

Защо думата насилие продължава да е актуална в 21 век?

Не сме се научили да различаваме насилието. Още много работа трябва.

Познавате ли лоши, но наистина лоши хора? Повечето от нас правят злини, защото са наранени, нещастни, несподелени в личен или професионален план.

Абсолютно вярно. Няма наистина лоши хора, но и не трябва да приемаме навътре и да се обиждаме на някого, който ни наранява, и да събираме гняв. И затова трябва да артикулираме чувствата си.

Трябва ли да се изговаря истината? Споделените думи са отговорност.

Трябва да дойде моментът да кажеш истината.

От какви филми имат нужда българите?

От пречистващи.

Разкаже ни повече подробности за ХИВ темата във филма?

Избрахме тази тема, защото това е интимна и много стигматизирана „болест“. Искахме да покажем колко предрасъдъци поражда това. И наистина, няма никога да видите тези хора да излязат на открито. Защото биват поругавани и недопускани до прегледи и т.н. Имахме няколко консултанта и сцената в Чек Пойнт – Центъра за сексуално здраве е проведена с реалния специалист по ХИВ д-р Елена Биринджиева. С една две таблетки дневно по време на терапията, живеещите с ХИВ могат да имат нормална продъжителност на живота, да имат здрави деца и да не предават вируса на своите партньори или на лекарите при медицински манипулации. Но обществото ни не е наясно с това.

Хората винаги са свързани помежду си – съзнателно, несъзнателно, емоционално, социално…В този контекст, личните граници са важни. Как изградихте вашите?

Все повече се усеща връзката ни не само като сестри или близки. Граници вече не бих казала, че има, както беше преди.

Нека да поговорим за родителството като криза на личността?

Разговорите са единственото излизане от криза според мен. Но и трябва да се подготвиш за тези разговори.

Какво се случва и какво не се случва в живота на жените днес?

Трябва да устоим мястото си. И да сме толерантни една към друга, в повечето случаи се обръщаме една срещу друга. Затова искахме във филма да наблегнем на солидарността между жени. Не може да си представите колко голяма промяна ще настъпи, ако осъзнаем и започнем да го прилагаме, да се подкрепяме – лично и професионално.

Вярвате ли, че никой не се спасява сам?

Прекрасен въпрос. Най-трудният. Никой не може да бъде спасен, ако сам не пожелае.