Нина Александрова
През 1999 година един филм предопредели бъдещето на целия свят, създавайки различна философия и представяйки на публиката нов тип супергерой. Благодарение на „Матрицата“ киберпънкът от ъндърграунд стана мейнстрийм, а всеки жител на мегаполис се почувства Избран. Последният супергерой бе изигран блестящо от знаковия за Холивуд актьор – Киану Рийвс. Сломен от превратностите на съдбата, изпълнили живота му с тъжни събития и лични трагедии, макар и напълно загубил себе си, той убедено продължава да прави това, в което е най-добър. За всичко, което превръща Киану Рийвс в човека и актьора, познат на милиони хора по света – загадъчен, мълчалив и малко странен, но непоколебим и последователен, може да прочетете в автобиографичната му книга „Никога не се обръщай назад“.
Киану Чарлс Рийвс, 2 септември 1964 година, Бейрут, Ливан
На 2 септември 1964 г. Киану Чарлс Рийвс се ражда в Бейрут, Ливан, за да се превърне в едно от най-разпознаваемите имена в съвременното кино три десетилетия по-късно. Майка му Патриша Бонд е англичанка и дизайнер на костюми, а баща му Самюел Ноуин Рийвс е геолог с хавайски, китайски и английски корени, което обяснява и значението на името му – Киану е хавайската дума за „хладен лек вятър над планините“.
Проблемно дете с дислексия, което не завършва училище
Детството на актьора не е леко. Баща му е изпратен в затвора заради продажба на хероин, когато Киану е само на 3, след което момчето започва да се мести с майка си на различни места по целия свят и да живее с много втори бащи. Рийвс израства най-вече в Торонто, Канада, където посещава четири различни гимназии, защото е проблемно дете, на което му се отдава повече хокея, отколкото науките, тъй като има установена дислексия.
Киану така и не завършва училище, но започва актьорската си кариера още на 15 с роля в пиесата „Ромео и Жулиета“, а по-късно прави и своя екранен дебют в комедиен сериал по CBC. Филмите, които го изстрелват към върха, са „Критична точка“ (1991) и „Скорост“ (1994), а през 1999 г. научно-фантастичният хит „Матрицата“ затвърждава името му на един от най-желаните актьори в Холивуд.
Загуба след загуба
Докато кариерата му върви стремглаво нагоре, в личния си живот Киану продължава да страда от загуби. Когато е на 23, губи най-добрия си приятел – актьора Ривър Финикс (брат на Хоакин Финикс), който умира от свръхдоза. През декември 1999 приятелката му Дженифър Сюм ражда мъртвородената им дъщеря Ава Арчър Сюм-Рийвс, а през април 2001 загива в автомобилна катастрофа на 29-годишна възраст. По-малката му сестра Ким е диагностицирана с левкимия в началото на 90-те, но Киану е неотлъчно до нея, като голяма част от хонорара си от „Матрицата“ той дава за нейното лечение, а остатъка внася във фонд за борба с болестта.
Скромен начин на живот
Рийвс никога не е бил женен, а образът му на чувствителен и мълчалив стоик се надгражда с всяка следваща роля. Той става известен и със скромния си начин на живот, което не е типично за холивудските звезди – актьорът предпочита да живее под наем, като купува първата си къща край Лос Анджелис чак през 2003, както и апартамент до Сентръл Парк в Ню Йорк. Също често може да бъде забелязан да се разхожда без охрана или да се вози в метрото, а наскоро интернет беше залят от негови снимки с почитателки, на които ясно се вижда, че ръката му е високо на гърба им, вместо около талията, в знак на уважение към дамите.
Утре не ни е гарантирано, нека живеем днес! Всеки ден е ценен
Откът от книгата:
„Виждате ли хората? Бързат за работа и не обръщат внимание на нищо. Понякога така сме се вкопчили във всекидневието си, че забравяме да отделим време да се порадваме на красотата на живота. Все едно сме зомбита. Вдигнете глава и приберете телефоните. Кажете „Здравей“ на някого, а може и да прегърнете друг, който изглежда, че страда. Помогнете на някого. Трябва да живеете всеки ден, все едно ви е последен. Това, което хората не знаят за мен, е, че страдах от депресия преди няколко години. Никога не съм казвал на никого за това. Трябваше да намеря своя начин да се справя с депресията. Човекът, който ме държеше далеч от щастието ми, бях аз. Всеки ден е ценен, затова нека се отнасяме така към него. Утре не ни е гарантирано, нека живеем днес“.
