Нина Александрова
Ешкол Нево е роден в Йерусалим през 1971 г., прекарва детството си в Израел и Детройт. Служи като офицер в Израелската армия до 1993 г., по време на Първата интифада. Следва психология в Университета на Тел Авив, но се отказва и не довършва образованието си в името на това да бъде по-добър писател и да не облича в теории и модели героите си. Преподава творческо писане в университетите в Тел Авив и Йерусалим. Внук е на третия министър-председател на Израел – Леви Ешкол. Неговите романи са бестселъри и са публикувани на много езици. “Три етажа” е избран от читателите в Тел Авив за най-добра книга на 2015 г., печели израелската награда Platinum и наградата Wizo във Франция, превръща се в абсолютен хит в Италия и е определен като “хипнотичен роман” от “Ню Йорк Таймс”. Италианската й екранна адаптация имаше своята премиера на тазгодишния филмов фестивал в Кан.
Отвъд ежедневието
В ежедневието си Ешкол Нево е нощна птица. Навик, вероятно утвърден от родителството – баща е на 3 деца. Все пак се старае да пише редовно, което означава всеки ден – от 8 до 14 часа, когато въображението му работи най-добре и е способен да развие една история. Не пише, само ако прави някакво проучване. Дисциплината му е екстремна, защото това е ритъмът му на живот вече 20 години. Убеден е, че писателят е ловец на истории. „Три етажа“ е единствената му книга, излязла на български. За нея споделя, че я е написал за няколко месеца и че е „най-личната му творба“. Историята в романа е смразяващ, но и балансиран поглед върху обществото, с фокус върху семейството, самотата в него и родителството, разгледано като криза на личността, от една страна, и като прераждане, от друга. Фабулата се развива в жилищна сграда в Тел Авив, където се проследява историята на три семейства, чийто живот ще бъде променен от поредица събития. Всяка история е разказана от един от участниците на негов довереник – така героите намират начин да разкажат за своите тревоги и за това какво е да си родител – на малко дете, на подрастващо и на голямо. Поставя и въпроса за споделеното между съпрузите родителство, както и за случаите, в които такова няма.
“Родителството е нещо, от което човек не трябва да се страхува. То е огледало, защото ни развива като личност – виждаме какви сме били и как сме се променили”, коментира пред Oshte.bg Ешкол Нево. “Аз имам 3 дъщери и, разбира се, когато бяха малки, си мислех, че никога няма да се наспя, че никога няма да мога да разполагам с лично време, казах си: “Край, дотук бях с писането!” Защото децата имат тази способност – да изискват от теб да се променяш. Но всъщност в това няма нищо страшно, не бива да се страхуваме”, разказва за своя път на баща писателят.
В личен план радост му носи любовта – да обича и да бъде обичан. Пътуването също е емоция и заряд. „Дори да седя в хотелската си стая, докато вали дъжд, обичам да гледам града отвисоко. Много ми харесва да си представям какво правят хората в домовете си. Радва ме и усещането за приключение. Радва ме музиката“, разказва творецът, който има много съвместни проекти и в тази област.
Всичко започва заради отнета шофьорска книжка
Израел със сигурност е много интензивно място. За страната си Ешкол Нево е споделял: „Ние свършихме с ковид и започнахме война. Когато войната свърши, започваме нов ковид. Реалността е по-силна от измислицата в Израел. Това е рай за разказвачите на истории – пълен с конфликти и много истории“, не крие противоречивостта на родината си той.
Но как всъщност се ражда „Три етажа“? Случайно или не, поводът е отнетата шофьорска книжка на автора заради много разговори по телефона зад волана. Това го принуждава да използва месеци наред градския транспорт, където открива цял нов свят. „За 3 месеца чух всичко в автобусите и влаковете – семейни истории в подробности, истории за раздяла и пари, страст, думи, изречени с мъка: „Не ме оставяй“, чух дори планове за военни операции, скандали – всичко“, връща се към началото Ешкол.
Спомня си още: „Започнах да получавам имейли от хора, които не познавах – читатели, които ми пишеха: „Чета ви. Нека се срещнем. Искам да споделя нещо с вас“. Не знам как е в България, но хората в Израел са доста открити и склонни към подобни разговори, така че аз отговарях: „Добре“. И когато се срещнах с тези читатели – те бяха петима или шестима – установих колко е лесно хора, които не познаваш, да споделят с теб най-дълбоките си и мрачни тайни: истории за попадане в затвора, за разбити семейства… Те бяха избрали да разкажат своите истории именно на писател, но защо, питам се. Защото искат историята им да бъде в книга, за да има щастлив край ли? В такава ситуация се роди замисълът на тази книга. В действителност „Три етажа“ е една от най-мрачните ми книги, героите са обсебващи, манипулативни, често вземат неправилните решения, често допускат грешки“.
Филмовата версия и защо първия път се вбесява от нея
Филмoвата адаптация на романа е режисирана, написана и е с участието на известния италиански кинодеец Нани Морети, като това е първият път, в който той филмира произведение на някой друг.
На премиерата си в Кан филмът получава 11-минутни аплодисменти. “Дойдох в България със същата риза, с която бях на премиерата в Кан”, шегува се Нево. И споделя, че най-големият комплимент като писател е получил от своя читателка, която след като прочела книгата, отишла при него, за да му благодари с думите: “Вече успях да простя на себе си”. “Това е най-силното нещо, което съм чувал за някоя от творбите си. И доказва, че книгите и филмите трябва сами да говорят за себе си, те имат свой път към душите”, споделя израелският писател.
Във филма историите са много по-свързани. В романа монологът е много голяма сила – носи енергията на изповедта. „Представете си църковната изповед и тайните, които можете да разкриете. Използвах силата на изповедта и потока на съзнанието, които Нани Морети нямаше как да използва, но можеше да използва вътрешния свят на героите. Но той имаше на разположение музиката, страхотните актьори, и разбира се, Рим. И ритъма. За мен романът е музикално произведение. Чувствам се като диригент, когато пиша. Понякога вземам решения, които са изцяло музикални“, не спира споделянето Ешкол.
Вероятно това е причината, че е бил вбесен, ядосан, когато гледал филма за първи път. Впоследствие го гледал още няколко пъти и започнал да разбира, да гледа през призмата на друго изкуство книгата си. Този опит го кара да признае: „Не вярвам в бойкота. В никакъв вид бойкот. В Израел бих отишъл навсякъде, където ме поканят. Независимо дали хората, които живеят там и обитават това пространство, са на моята позиция, или на категорично друго становище. Независимо дали са радикално религиозни, или не. Не вярвам в бойкота и не вярвам в забраненото изкуство“.
Как се разпознава човешкото?
Идеята на писателя е да си представим „три етажа“ – на надеждата, разочарованията и връщането към себе си“. „Когато сме деца, приказките ни завършват с „И те живяха щастливо“… Когато обаче партньорството се сблъска с родителството в един дом, те катастрофират. Това е универсална тема. Читателите ми в Русия, в България, в Италия разпознават в това човешкото. Винаги имаш трите етажа на душата – това се случва навсякъде“, мисли Нево. И не спира потока на разказа си: „Опитах се да използвам модела на Фройд за Егото, Суперегото и Аз-а, но не за да му се подчиня. Не. Цялата книга е за сериите от конфликти между желанията и нуждите. Човек може да бъде спасен, само ако бъде чут. Ако има кой да те чуе, ако някой те разбира, можеш да бъдеш спасен. И това не е фройдистко. Аз не съм психолог, а писател и се интересувам от човешките същества и техните душевности. За мен идеите на Фройд са все още впечатляващи, но не се чувствам ограничен от тях и за мен е важно да мога да ги надскоча“.
Ешкол прави пореден паралел между България и Израел. „Не знам как е при вас, но Израел е много отворена държава и ако зададеш личен въпрос тук, това означава, че ще получиш личен отговор. Аз задавам въпроси. В книгата трите различни драми се случват без всеки един съсед да знае какво се случва с останалите. Те са прекалено вглъбени в собствената си трагедия и не искат да знаят един за друг“, хвърля още светлина върху тълкуването на книгата си авторът.
Дават ли книгите по-голям шанс за щастие?
Ешкол е убеден, че книгите не могат да са гарант за щастие, но дават идеи за живот. “Човек се идентифицира с тях, разбира чувствата си. Самотата, ако тежи, вече не те дърпа надолу. Карат те да не слагаш хората в кутийки – така, както аз не го правя с героите си”, споделя още той. А що се отнася до писателя като ловец на истории: “Като такъв достигнах до извода, че всеки човек си има праг, отвъд който не може да продължи, казва си: “Стига!”, а след това просто нещо се случва….”Три етажа” е за това, което се случва след този граничен момент. Защото всички сме водени от инстинктите си, колкото и да сме рационални”, убеден е писателят.
„Давам си сметка колко съм щастлив, че имам привилегията да живея във фикционален свят. Но това не се отнася само за писателите, а и за читателите. Да влезеш в света на книга понякога е спасение“, е мнението на Ешкол Нево. А вашето?
