Нина Александрова
„Роден на Великден“ пресъздава съдбата на едно сираче от Илинденското въстание, погалено от съдбата да срещне ирландския благородник Пиърс О,Махони. Чрез сиропаталището, което прави в София, той превръща него и още много други сирачета в свои деца. Романът е написан увлекателно, с отговорност към историческата истина и с любов към героите. Това е една история за Доброто.
„Книгата е посветена на истински хора и събития, свързани с Илинденско-Преображенското въстание“, разказва авторката Бойка Асиова. И уточнява: „Отдавна я бях замислила, минаха доста години с натрупване на решения да направя книга, защото по тази тема съм проучила много документи, с много хора се видях. На мен тази епоха ми е любима, Илинденско-Преображенското въстание! Това събитие е колкото е драматично, толкова и светло. Светло поради светлия идеал и саможертвите, толкова откровени в името на свободата!“
На страниците на романа възкръсват личните съдби на героите на въстанието и на обикновените въстаници, дълбоко развълнували с трагичната си участ световната преса и предизвикали възхищението на благородника от графство Кери в Ирландия – убеден патриот, търсещ начин за отстояване на независимостта на своята родина, прекарала 900 години в пределите на Британската империя. Благодарение на О, Махони децата в сиропиталището „Свети Патрик“ в София намират пътя си в живота като „побащими“. Д-р Филип Благоф – един от „побащимите“, който е записан като „роден на Великден“, защото данните за раждането му изгарят в пламъка на въстанието, има интересен живот, изпълнен с много срещи в различни краища на света, сред нови световни събития. Спомените обаче отново го връщат в родината след повече от половин век: „Да си забравиш спомените не е ли греховно, като ги убиеш. Да ги пожертваш, за да пуснеш корени на чужда земя“.
За писането:
Бойка разказва, разказва, а когато се впуска в разговор, сякаш нов роман излиза от устата й: „Почвам да пиша разказ и на разказът му става тясно. В тази книга става дума за всичко – за раждане, за смърт, за родно място, за роднини, за любов, за родина, за пътуване. Моят герой е роден на Великден, неговата съдба е щастлива. Чрез неговия живот представям съдбата на другите 30 деца – сираци, отгледани и възпитани в сиропиталище. Това, което черпя като вълнение и информация, е от първа ръка хора. Всяка история, ако не минава през лична съдба, тя няма как да е вълнуваща“.
„В този смисъл романът е актуален, защото представя съвременните проблеми – македонският въпрос, емиграцията, езикът като първия елемент на идентичността – добавя Бойка Асиова – Аз описвам как героят ми се връща 60 години по-късно в родния си край и как по пътя започват да го настигат думи, които не ги е употребявал от дете. Да не говорим за македонския въпрос, който сега е много актуален и много болезнен и най-страшното е, че е в ръцете на недостатъчно разбиращите го и познаващите хора. В нашата родина не се познава този проблем. Това прави моят роман актуален“.
История за Доброто
Всичко, написано от Бойка Асиова, като че ли излиза от изконно български пазви, в които планината, ветровете и предците са съхранявали специално за нея ароматни думи, извезани сюжети. В пазвата на тази книга има един живот. Българско сираче от Илинденското въстание (1903) се превръща в ирландски студент по медицина, а след това жител на света, който лекува европейци и африканци, но най-вече своята душа. Ще намери ли лек за гладуващото си сърце по най-дългия път обратно към себе си? Защото който търси добро, добро намира.
Бойка Асиова е родена на 16 декември 1945 в Разлог. Тя е инженер-химик по образование. Работила е като журналист в столични всекидневници. Автор е на 15 книги с публицистика, документалистика и проза. Между тях са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ и романите „Яловата вдовица“ и „Вълчицата излиза привечер“.
