Нина Александрова
През 2021 се навършват сто години от рождението на световно известния писател-фантаст Станислав Лем. Той е любимец на няколко поколения читатели, творбите му са преведени на 40 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Тази година на българския пазар излязоха 3 негови книги – „Дневник, намерен във вана“, „Соларис“ – неувяхваща класика из научнофантастичната литература на 60-те години с две филмови версии – на Андрей Тарковски през 1972 и на Стивън Содърбърг през 2002 година. Не само преводът е нов в изданието, но за пръв път са включени и онези пасажи, които цензурата е изхвърлила преди около 60 години.
Третата книга – „Свят на ръба“, е особено интересна за всички, които се интересуват от Лем. Това е поредица от разговори, които полският журналист Томаш Фиалковски провежда с вече възрастния писател в последните години на 20 век. В тях се обсъждат факти и неизвестни подробности от живота на големия автор-фантаст, търсят се пресечните точки с историята на неговите творби. Силно впечатление прави живият интерес, който 80-годишният Лем изпитва към научните открития в края на 20 век. Следвал медицина преди да започне Втората световна война, той продължава да бъде магнетично привлечен от развитието на новите биотехнологии (това е времето на клонирането чрез стволови клетки и на станалата световно известна овца Доли), но в същото време и потресен от възможните употреби на тези методи. Година по-късно преживява нападението над кулите-близнаци в Ню Йорк и се чувства ужасен от злото, което нахлува в света. Бъдещето се е стоварило върху него по-страшно от онова, което е успял да предвиди. В една от последните си публични изяви казва: „Ще трябва да напусна този свят не без облекчение и с чувство на разочарование“.
Има по-високо IQ от Айнщайн
В трудните военни години Станислав Лем работи като автомеханик. Благодарение на това имал достъп до боеприпаси, от които редовно взимал и снабдявал полската съпротива. Въпреки че посвещава живота си на създаването на светове отвъд границите на обикновеното въображение и изпраща героите си на най-вълнуващите пътешествия, самият той цял живот отказва да напусне дома си и страната си Полша под различен претекст. Отказва да замине за САЩ с оправданието, че английският му не е достатъчно силен. А той всъщност е полиглот, който владее полски, латински, немски, английски, руски и украински. IQ тестът му в гимназията е с резултат 180. Само за справка, учените твърдят, че Айнщайн би имал 160.
Писателят имал слабост към сладкото. И по-специално – към халвата и покрития с шоколад марципан. За нещастие, в края на живота си Лем получава диагноза диабет. Въпреки това синът му Томаш разказва, че след смъртта на баща му, зад библиотеката са открили ужасно много опаковки и целофани от сладкиши, които стигали до тавана.
Предсказва бъдещето
Като всеки голям фантаст и Станислав Лем е предсказал в книгите си бъдещето на технологиите – таблети, телефони, дори Google. В „Кибериада“ описва „интелигентния прах“ – рояк от малки компютри-дронове, не по-големи от прашинка пясък, които работят като една цялостна компютърна система. Нещо подобно беше постигнато наскоро с нанотехнологията. Или пък „електронния бард“ – компютърно устройство, което може да пише стихове. Подобни експериментални алгоритми за писане на поезия вече работят онлайн. Дори пишат песни от името на велики покойни музиканти.
На фона на този невероятен поглед на Станислав Лем в бъдещето, до самия си край той страни от модерните технологии. Отказва да се научи да работи с компютър и пише само на пишеща машина. Остава критичен към въздействието на модерните технологии върху човечеството. Неговата критичност се стоварва дори върху собствените му творби, а под прицел са ранните му книги. Признава, че е правил компромиси в тях, за да минат през съветската цензура.
Ето малък откъс от книгата „Свят на ръба“:
РАЗГОВОР № 6
За присъствието на зло в историята, за глупостта и приватизацията на престъплението
Кое от събитията през миналия век определяте като най-чиста еманация на злото?
Цялата световна политика на ХХ век, както вече съм писал, беше смесица от егоцентризъм, наивитет, зла воля и безброй ужасни грешки. Не е случайно, че убийствата, извършени от болшевизма и хитлеризма, започнаха да проникват в западноевропейското и американското съзнание едва половин век след извършването им! Ужасяващо е докъде стигат опитите да бъдат игнорирани тези трагични събития.
Разбира се, можем да се позоваваме на пуническите войни, кръстоносните походи, инквизицията и дявол знае още на какво, обяснявайки, че всяка епоха съдържа огромен брой ампули, пълни със зло, което се разлива при различни обстоятелства, личности и формации. Ние обаче говорим за века, в който е минал целият мой живот, тъй че аз го виждам волю-неволю отблизо и неговите събития ме вълнуват повече, отколкото френската революция или Пролетта на народите например. Тъкмо прочетох биографията на Шопенхауер, който наричал участниците в събитията от 1848 година с френската дума „la canaille”…
Истината е, че от най-стари времена злото е равномерно разпределено из цялата човешка история, само че съвременните технологии, които обикновено са изобретявани и откривани без лоши намерения от различни извънредно надарени люде, биват използвани много едностранчиво – за масовизиране на възможностите за неговото проявление и разпространение.
