Нина Александрова
Той е роден в Техеран. Напуска Иран на 5 години, когато семейството му се мести да живее в Дубай. Завършва бизнес мениджмънт в САЩ. Освен в тези две държави, живее и в Белгия, Германия, Великобритания и още няколко европейски страни. Владее шест езика. Шахруз Хани е един от онези сърцати чужденци в София, благодарение на които от няколко години всеки, който желае, може да се докосне до персийските традиции.
„Много обичам да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам култури, вярвам в миксирането на традициите, всички сме граждани на света“, споделя 42-годишният Шахруз. Един от бизнесите на семейството му е с коли, баща му го разширява в София преди повече от 15 години. „Когато дойдох тук за първи път тогава, не ми хареса“, не крие Хани. Връща се отново през 2016 година и избира да остане – намира България много променена, заредена с енергия и възможности. Открива персийски ресторант в столичния „Изток“, който е много успешен до избухването на ковид. След пандемията и остър спор с баща си Шахруз отхвърля протекцията на семейството и започва работа в ИТ компания. Разполагал винаги с пари, луксозна кола още от 20-годишна възраст и неограничени възможности, стартира със заплата от едва 1200 лева. Днес освен че менажира екип от 75 души, има компания за коли, която ремонтира автомобилите по уникален начин, автосалонът му е бутиков. От няколко години организира и традиционни ирански тържества, като целта му е не само да събира своята общност в София, но и да даде възможност на българите да се докоснат до различни култури, традиции и ритуали.
„Баща ми казваше – ако искаш да правиш нещо, направи го голямо и уникално, да носи твоя почерк“, споделя Шахруз, който губи баща си преди няколко години. С гордост, но и с мъка споделя, че от него е научил много, особено в бизнеса, липсва му всеки ден. „Първата си работа започнах на 15 години. Бях толкова ядосан, защото баща ми ме накара да мия прозорци и подове, вместо да ме сложи на ръководна позиция“, разказва Шахруз. И веднага допълва, че това е един от най-ценните уроци, който един ден иска да предаде и на децата си. Не крие, че сред най-големите му мечти е да създаде собствено семейство. Работи усилено, защото иска да се оттегли от активна трудова дейност на 60-годишна възраст, за да се отдаде на семейството си.
Шахруз говори с любов за хората в България. Споделя, че на колкото и места да е живял, българите са едни от най-топлите и гостоприемни хора, които е срещал. „Когато живеех в Америка, катастрофирах на магистралата, обадих се на трима приятели и нито един не дойде“, дава за пример Хани. И веднага допълва, че българите и иранците имат много общи черти. Обича и храната ни – особено баницата, с която започва всеки негов ден, но с удоволствие си хапва и джолан, туршия, сирене, кисело мляко, каварма и др.
По случай Норуз тази година Шахруз Хани организира най-мащабното си събитие досега. На 21 март от 19:00 до 02:00 ч. той събира стотици в малкото НДК за празника. За гостите ще бъдат осигурени красиво подредена трапеза Хафт-Син, включваща традиционни ястия, няколко завладяващи танцови спектакъла, сред които традиционен български танц, ориенталски танц, фюжън танц, както и зрелищно огнено шоу, съчетано с традиционни барабани и завладяваща музика с изпълнения на живо от ирански, български, сръбски, гръцки и турски песни.
Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Празнува се в деня на пролетното равноденствие – на 21 март, един ден по-рано или по-късно. Освен в Иран, празникът се отбелязва и в Афганистан, Албания, Азербайджан, Грузия, Кюрдистан, Ирак, Казахстан, Косово, Киргизстан, Баян-Олгии, Монголия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и в някои части на Русия. В буквален превод Норуз означава нов ден. Празникът символизира победата над зимата, прераждането и връзката между човека и природата, тържеството на светлината над тъмнината, живота над смъртта и любовта над омразата. Като един от най-старите празници на човечеството, Норуз се почита от милиони. На някои места се чества 13 дена, през които времето се прекарва в семейни и приятелски гостувания, танци, песни и гощавки.
През 2009 г. ЮНЕСКО включва Норуз в своя представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството, отбелязвайки, че той насърчава ценностите на мира и солидарността между поколенията и в семействата, както и помирението и добросъседството. Днес Норуз продължава да бъде основен празник не само в Иран, но и сред много етнически групи, като основно неговата роля символизира надежда, обновяване, културна устойчивост и солидарност. Той служи като мост, свързващ миналите традиции с настоящата идентичност, демонстрирайки трайното влияние на Норуз през вековете и културите по света. Макар че е персийски и ирански празник, може да се празнува буквално от всеки, защото е своеобразна покана за старт на енергизиращи процедури, разтоварващи дни и освобождаване от всичко старо.
