Чарли Чаплин без грим – уязвим, несъвършен, гениален

И до днес, повече от сто години след първия си филм, Чарли Чаплин е едно от най-популярните лица на Холивуд, с милиони почитатели по света и филми, станали като настолни за професионалисти и любители на киноизкуството. Една от последните му биографии – на Питър Акройд, е изпълнена с интересни, неизвестни досега скандални факти.

Детството му, преминало в сиропиталище, е като роман на Чарлз Дикенс. Но въпреки всичко момчето с циганско потекло стига до „Оскар“. Неистовата работоспособност и талант се редуват с безброй любовни авантюри. Накрая го укротява три пъти по-младата му, четвърта поред съпруга – Уна О`Нийл, майка на осемте им деца, която за да издържи тежкия му характер, започва все по-често и по-често да се усамотява с бутилка в ръка. От блясъка на златната ера за Чаплин до мрачните скандали около името му в САЩ има една крачка. Той е принуден да напусне Америка и намира спокойствие в последния си пристан – швейцарския град Веве.

Чарли Чаплин се ражда и твори във време, когато светът дълбоко страда и боледува, затова малкият човек със смешните мустачки е нещо като спасител. Безспорно е гениален, творец в бели и черни багри, надскочил времето си и изтласкал съвременниците си ери напред. Книгата на Питър Акрайд ни хваща за двете ръце и ни тегли към бедните улички на Лондон в далечната 1889 година, когато се ражда Чарлс. Израства в бедност, по улиците, в сиропиталище, бори детските си страхове и до края се страхува от това, което е преборил като малък.

Всеизвестен факт е, че Чаплин е имал особен характер, талантлив, сприхав, властен, но същевременно е пресъздал брилятно скитник, диктатор, творец, голям, малък човек с бомбе и бастунче, рицар на смеха и тъгата. „Дори когато бях в сиропиталището – казва на най-големия си син, – дори тогава се смятах за най-големия актьор на света. Трябваше да почувствам радостта, която идва с това да имаш пълна увереност в себе си. Без нея ще претърпиш поражение“.

Всички сме гледали малкия скитник на Чаплин, който минава през бедност, откази и обиди, но няма сила на този свят, която да го отклони от мечтата му. Той трябва да е пример и днес, когато човек толкова лесно се отказва от всичко и като че ли не вижда смисъл да се бори в плоскостта на удобното ежедневие – състояние, което подвежда и подхлъзгва надолу. „Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, послушник на лекар и т.н., но нито за миг не забравях крайната си цел да стана актьор“, споделя великият творец.

Взискателността на Чаплин контрастира с идеята за чистия и скитащ Чарли. В режисьорския стол е безкомпромисен. На снимачната площадка сменя бързо настроенията си, ръкомаха, вика. Стихия. В ролите си е поет на смеха, галантен ухажор, скитник, деликатен, състрадателен, обичащ. Но в реалния живот е човек с тежък характер, егоист, непонасящ глъчта дори на собствените си деца. Книгата повдига завесата и разказва истории за срещите в живота, за жените и децата, за проблемите с майката и погребението на бащата. Конфликтите и неразбирателствата с останалите актьори са малки камъчета, съпътстващи пътя на огромния талант в ежедневието. Той минава през мизерства и охолен живот. През дни без масло и такива, в които то изобилства.

В „Светлините на града“, например, Чарли отказва да се говори и да предаде нямото кино. Нима скитникът ще говори на английски? На френски? Какъв ще е гласът му? Не. Любовта към безмълвното изкуство и стремежът към съвършената лента водят Чаплин. Именно това е и причината да отнеме ужасно много време за актрисата, влизаща в образ на сляпа цветарка, да подаде букетчето с жест, който да допадне на Чаплин. При „Великият диктатор“ Чарли се плаши от шумотевицата на снимачната площадка. Той няма нужда от огромен екип, няма необходимост от гримьори.Самодостатъчен си е.

В средата на 40-те години Чаплин е въвлечен в поредица от съдебни процеси, които заемат по-голямата част от времето му и значително повлияват на обществения му образ. Трудностите произтичат най-вече от любовната му афера с млада актриса на име Джоан Бери. Обвиняван е в симпатии към комунистите и влиза в черния списък на Холивуд, а женитбите и връзките му с много по-млади от него жени предизвикват скандали. След започналото разследване на ФБР Чаплин е принуден да напусне Съединените щати и да се установи в Швейцария. Чарли Чаплин има многобройни връзки – четири брака и 11 деца. На 54-годишна възраст се жени за 18-годишната Уна О’Нийл, която му ражда осем деца. Последната му рожба идва на бял свят, когато актьорът е на 73.

„Ден без смях е пропилян ден“, казва Чаплин, но добавя: „За да се смееш искрено, трябва да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея. Провалът е важен. Изисква се кураж, за да се направиш на глупак“. И това е все същият човек, който споделя: „Обичам да ходя в дъжда, защото никой не може да види как плача“ и „Най-тъжното нещо на този свят е да свикнеш с лукса“.

Речта на Чаплин от филма „Великият диктатор“ се счита за една от най-въздействащите в историята. Публикуваме откъс от нея, защото тя звучи актуално във всяка секунда от нашия живот и във всяко кътче на земята, защото кодовете й са общочовешки:

„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого. Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си. На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя. Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие.

Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от доброта и нежност. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне…

Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си.

Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените.

Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие!

Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората… Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора“.

За автора

Питър Акройд, роден на 5 октомври 1949 г., е английски биограф, романист и критик с интерес към историята и културата на Великобритания. Носител е на наградите „Съмърсет Моъм“ и „Уитбред“, присъдени му за високи литературни постижения, изискан и неповторим стил, и най-вече за дълбочината на неговите проучвания. Автор е на биографиите на Уилям Шекспир, Уилям Блейк, Чарлс Дикенс, Т. С. Елиът, сър Томас Мор и много други популярни исторически личности. Избран е за почетен член на Британското kралското общество и кавалер на Ордена на Британската империя.