Божидара Живкова
Новият роман на австралийската писателка Наташа Лестър „Френският фотограф“, която завладя сърцата на българските читатели с „Тайната на Диор“, отново се впуска в завладяваща история, този път базирана на репортажите на реални журналистки и фотографки по време на войната.
По време на Втората световна война образът на стереотипния военен кореспондент приема облика на силен и отдаден мъж. Но редом с тези смели сърца събитията на фронта са отразявани и от десетки смели жени.
Прототип на главната героиня става американската фотографка Лий Милър, известна със своите снимки от наскоро освободените лагери „Бухенвалд“ и „Дахау“. Лестър черпи вдъхновение и от истинските истории на военния кореспондент Марта Гелхорн, писателка и бивша съпруга на Хемингуей.
Годината е 1942 и Втората световна война е в разгара си. Джесика Мей е известен модел в Ню Йорк и редовно се усмихва от корицата на Вог. Неочакван обрат в кариерата ѝ обаче я изпраща в Европа като фотожурналист. Джес не може да стреля или да пилотира, но умее да пише и да снима. Тя се оказва лице в лице с най-страшното – бомбите, ужаса на концлагерите и невинните жертви. Където думите не стигат, снимките ѝ безмълвно разказват разтърсващи истории.
Не само войната е единственото предизвикателство, пред което е изправена Джес. Тя бързо разбира, че една жена „няма право да бъде на бойното поле“ и дори в най-тежките моменти от нея се очаква по-скоро да пише за козметика и дрехи. Но кой ще отрази тогава онези фотографии, които не разказват за мъже, куршуми и битки? А за последиците от войната, за тихия ужас, за анонимната храброст и загубените възможности.
Дали Джес ще може да се освободи от оковите на обществените норми в търсене на истинското лице на войната? И как ще продължи напред след видяното? Разтърсваща, несправедлива, едновременно ужасяваща и красива, „Френският фотограф“ е сърцераздирателна история за раните от войната в душите на няколко поколения – рани, които не зарастват и разделят цели семейства дори десетилетия по-късно.
