Ще започна с това, че обикновено не посягам към книги, в които авторът говори чрез притчи, цитати и „мъдрости“. Просто защото в последните години това течение в литературата доби едно особено неприятно махленско звучене, при което едни и същи послания се повтарят свойски и до безкрай от самопровъзгласили се носители на някакво послание свише.
Да, подобни опити да продаваш надежда се котират добре, но надали имат нещо общо с литературата, нито с истинската, изстрадана мъдрост, а още по-малко с реални познания във философията или психологията… Затова предпочитам да си спестявам такова псевдоинтелектуално шарлатанство, макар и искрено да се забавлявам с поведението на всякакви постмодерни „проповедници“.
Случаят с тази книга обаче не е обикновен. И то не защото авторът на „Утешението на ангела“ Фредерик Льоноар е вече преведен на 20 езика, а книгите му са продадени в 40 милиона екземпляра. Да, правилно прочетохте: 40 МИЛИОНА.
А защото освен писател, Льоноар е и философ, социолог и специалист по история на религиите. Накратко: човек, който наистина знае какво говори и е подкован дори академично, когато бърка в кладенеца на световната мъдрост. И на когото усещаш, че можеш да имаш доверие. Да, всички се нуждаем от надежда, утеха и вдъхновение в тези шантави времена, а добрата новина е, че този път „адресът“, на който можем да ги открием, е точен и проверен. Което най-малкото е освежаващо.
Подходих към „Утешението на ангела“ точно така: не като към стандартна литература, а като към извор на мъдрост, дори като към психоаналитичен сеанс, ако щете. А сюжетът на книгата е всъщност точно такъв – ставаме свидетели на един дълъг разговор, подобен на психосеанс, между 92-годишната Бланш, която умира, а толкова обича живота, и 20-годишния Юго, който е направил опит за самоубийство…
Двамата са настанени в една и съща болнична стая и за броени дни някогашната учителка по философия успява да предаде не просто вековна, синтезирана мъдрост на отчаяния Юго, но и да го зарази със своя живителен оптимизъм. Метафизичните въпроси за Бог, смъртта и свободата се преплитат със съдбовни случки и травми от живота на Бланш и Юго, а в този дълъг, пречистващ разговор, младият мъж се научава отново да изпитва толкова важната любов към живота!
Ако желаете да се потопите в един провокиращ към размисъл, преоценка и себепознание сюжет, то „Утешението на ангела“ определено ще ви допадне.
Пък и не е зле от време на време да си припомняме профилактично, че животът трябва да се обича „за радостта, която ти предлага, но и за мъката, която те приканва да изживееш.“