Катерина Хапсали
Има няколко причини да посегнете към тази книга – освен разкошната корица на Дамян Дамянов, разбира се, която облича повествованието в усещането за историческа приказка.
Първо, „Каталог на книгите корабокрушенци“ от Едуард Уилсън-Лий ще открехне пред смаяните ви очи вратичка към света на Фернандо Колумб. Не знаете кой е той? Нормално. Не са много книгите с документална проза, които са посветени на този незаконен син на откривателя на Америка Христофор Колумб. А би трябвало да са повече.
И тук стигаме до втората причина да прочетете „Каталог на книгите корабокрушенци“: историческата несправедливост, която тази книга поне отчасти се заема да поправи. Защото Фернандо Колумб е всъщност един от истински вдъхновяващите визионери на своето време.
Не защото следва татко си в последното му пътуване до Новия свят, нито защото после се заема да изчисти името му, включително с биографията „Животът и делата на адмирала“, която е издадена за първи път във Венеция през 1571 г. А защото незаконното дете се оказва също своего рода откривател и то на един безбрежен свят – този на достъпната за всички информация.
Мечтата на Фернандо Колумб е да събере книги за най-гигантската и всеобхватна библиотека, в която всеки да може да открие „книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. В днешни дни, когато имаме светкавичен достъп до огромно количество информация посредством интернет, надали можем да разберем докрай колко важен е бил всъщност визионерският устрем на Фернандо Колумб и неговата убеденост, че след Гутенберг светът никога вече няма да е същият.
В „Каталог на книгите корабокрушенци“ всъщност откриваме историята на първия модерен библиофил и библиоман, тъй че ако и вие изпитвате страст към книгите, това е също легитимна причина да се заровите в документалната проза на Едуард Уилсън-Лий. За мен лично беше истинско удоволствие да проследя детайли около създаването на „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., която и до днес съхранява над 3 хиляди тома.
Разбира се, увлекателният стил на излагане на фактите също допринася за общото удоволствие от четенето и така „Каталог на книгите корабокрушенци“ неусетно ни пренася в един друг, много различен свят, в който понятия като „чест“ и „дълг“ имат огромно и съвсем реално покритие в живота. Именно това е и причината потапянето в тази книга да ми донесе такава радост – явно носталгичният стремеж към един свят на ценности и благородство все още не е притъпен докрай в днешното цинично време. И е наистина отрезвяващо да си припомним някои позабравени аспекти на човешкото общуване и ритуали, вписващи се в кода на честта. Особено впечатляващ е моментът, в който става ясно какво е завещанието на Фернандо Колумб: в него той изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, на когото не е доплатил две десетилетия по-рано…
Да, благородството е модус на душата и няма нищо общо с това дали официално ще те определят като „законен син“ и „благородник“. Едно, поне за мен, е сигурно: след като затворих тази книга, вече никога не бих разглеждала Фернандо Колумб като човек в сянката на баща си.
А като визионер, който просто е осъществявал идеите си без фанфари. Каква нужда само имаме от такива тихи подвизи сега!
