Теремин: музика, любов и шпионаж

Пиесата „Теремин – музика, любов и шпионаж“ на Народния театър „Иван Вазов“ в София се основава на реалния образ на руския учен Лев Сергеевич Термен. Той е откривател, музикант и шпионин; мъж, за който Роберт Муг твърди, че ако не е бил той, нямаше да бъде създаден синтезаторът. Главното действие се развива през 30-те на миналия век в Америка, където Термен живее около десет години. Той пристига от Русия, за да създаде първия електрофон и безконтактен музикален инструмент.

„Тук стои въпросът може ли наистина човек да изобретява с примка на шията, възможно ли е да заповядаш на някого да бъде гений. Ето това пита тази пиеса“, хвърли светлина зад кулисите авторът Петър Зеленка, който долетя от Чехия за премиерата в София. Режисурата е на талантливия Николай Гундеров, а постановката – на Валентин Ганев. В съзвездието от актьори са Стефан Додуров, Йосиф Шамли (in memoriam), Деян Ангелов, Стефан Къшев, Стефания Колева, Руси Чанев, Ванеса Лу, Гергана Змийчарова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Благовест Благоев, Валентин Ганев, Николай Гундеров.

Петър Зеленка е чешки драматург и филмов сценарист, театрален, телевизионен и кинорежисьор, автор на оригинални театрални творби и адаптации. Носител на няколко награди Чешки лъв – за филмите „Копчари“ (1997), „Годината на дявола“ (2002), „Карамазов“ (2008) и „Изгубени в Мюнхен“ (2015). Пиесите му са преведени на много езици и се играят успешно в редица страни.

Термен живее почти 100 години, има домашна лаборатория, а на изобретението му свирят Ленин, Led Zeppelin и Pink Floyd

Лев Термен от детските си години свири на фортепиано и виолончело, като се интересува и от физика – родителите му дори правят домашна лаборатория. Учи се блестящо и постъпва едновременно в консерваторията и във физико-математическия факултет на университета. Когато започва Първата световна война, е пратен във военно училище, където да се занимава с радио и електричество. На фронта така и не попада, но по време на революцията се присламчва към болшевиките и им подсигурява радиовръзките.

Скоро физикът Абрам Йофе примамва Термен в гражданската лаборатория и му заръчва да изследва свойствата на газовете. Термен създава електрически уред за измерване на параметрите им – същият този, който става предшественик на теремина. „Измислих инструмент, който би могъл да създава звук без употребата на механическа енергия, като диригент на оркестър“, споделя Термен в интервю пред френски журналисти през 1989 година. Нито един от съществуващите механични инструменти не го удовлетворява, той ги смята за „не много съвършени от гледна точка на физиката“. Така създава първия в света електронен музикален инструмент. През 1922 г. Владимир Ленин кани Термен в Кремъл, където да покаже изобретението си. Вождът дори сам изсвирва „Жаворонка“ („Чучулига“) от Михаил Глинки на теремина.

През 1928 г. канят руския гений да посети САЩ със своя теремин и съветската власт го праща, давайки му специална разузнавателна задача. „За да имам възможност да им покажа инструментите, за да може да влизам в контакт с разработките по други направления, ми дадоха под наем голяма къща в центъра на Ню Йорк с височина от около седем етажа“, разказва Термен. На гости му ходи Алберт Айнщайн.

След 10 години в САЩ Термен се връща в разгара на големия терор. В интервю той споделя, че сам е поискал да се върне, но има версии, че са го върнали насилствено заради женитба с тъмнокожа танцьорка. През 1939 г. е арестуван и изпратен за 8 години в лагер. Термен се труди над създаването на подслушващи устройства за съветските спецслужби. Неговият „бръмбар“ е монтиран, например, в Големия печат на САЩ, който СССР подарява на американския посланик. Устройството е открито едва след 7 години. През 1947 г. Термен е освободен и реабилитиран.

Зеленка подарява тереминвокс на Народния театър

На сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София зрителите ще видят и чуят звука на няколко действащи тереминвокса. Единият от тях е подарък за екипа от Петър Зеленка. Тереминвокс е безконтактен музикален инструмент,  прародител на днешния синтезатор и в по-широк смисъл родоначалник на електронната музика.

“Това, което наистина предизвиква сълзи, е личността на Лев Термен – жесток човек, неспособен да общува с близките си, крайно несправедлив към тях, нараняващ емоционално както съпругата си, така и приятелите. На финала обаче зрителят си дава сметка защо Термен е такъв – животът му е същински ад. Той е бил агент на службите и е имал дарбата да прозира отвъд видимото на нещата и събитията“, разказва Петър Зеленка. И акцентира: „Едно от нещата, за които става въпрос тук, е какво знаем ние за действителните намерения на хората и техниите мотиви“.

Постановката ще може да се гледа отново на 24 ноември.