Катерина Хапсали
Държа шведската писателка София Лундберг под око още от дебютния ѝ роман „Червеният фенер“. И очевидно не само аз го правя, защото първата ѝ книга бе преведена на 36 езика, директно изстрелвайки литературната звезда на Лундберг в космоса! Последва също добре приетата „Въпросителната е половин сърце“, а наскоро у нас излезе и новата ѝ творба „И дъбът още е там“ – един роман за оглушителния емоционален тътен след всяка една раздяла, но и своеобразен химн за надеждата, приятелството и любовта.
Има ли живот след развода? Да, разбира се. Въпросът е какъв.
Главната героиня в „И дъбът още е там“ (ИК „Хермес“) Естер е потънала в страдание след раздялата със съпруга си, а дните, които синът ѝ прекарва при баща си, са истински кошмар. Дълбока, болезнена самота, безспирен плач и хиляди въпроси довеждат Естер два пъти в месеца до пълен емоционален срив, а единствената ѝ утеха са разходките до една поляна на брега на Балтийско море.
Там е и емблематичният дъб от заглавието на книгата, по чиято кора са издълбани сърца и инициали. Някои – непознати, други – твърде мъчителни спомени от едно щастливо минало…
Именно по време на тези разходки изтерзаната жена среща Рут – възрастна дама, чиято мъдрост и любов към красотата на живота успяват в крайна сметка да изтръгнат Естер от лапите на отчаянието. Това неочаквано, но някак неизбежно приятелство е спасителният пояс, от който прясно разведената жена има нужда, а тайните от миналото на Рут са причината Естер да предприеме едно съдбовно пътешествие към езерото Комо в Италия, но и към себе си и надеждата за ново щастие.
„И дъбът още е там“ не маркира някакви литературни върхове, но затвърждава таланта на Лундберг не просто да разказва добри истории, но и да утешава, и да вдъхва кураж. А това, както знаем, е от изключителна важност в сложното ни битие на модерни хора – колкото и да се стремим да изглеждаме силни и самодостатъчни, всички имаме нужда от книги, които са като топло одеяло в зимна вечер, като чаша горещ шоколад, като запалена свещ и рамо на приятел… А Лундберг ни ги дава, и то с типичната си скандинавска прямота.
Харесвам писането ѝ, без да изпадам във възторг, както харесвам и самата нея. София Лундберг не е случаен феномен, нейният път към думите е добре павиран с професионален опит. Работила е като журналист и редактор в списания близо 20 години, писала е по всякакви теми – от бизнес до психология и дизайн, преди да събере куража да бъде журналист на свободна практика. Живее със сина си, вече тийнейджър, и кучето си на остров, близо до Стокхолм, а работният ѝ ден започва с разходка в гората: именно там подрежда идеите в главата си.
Препоръчвам с чиста съвест „И дъбът още е там“ като четиво, което ще ви приласкае и успокои. Защото винаги е добре да си напомняме, че надеждата чака зад следващия ъгъл…
