Нина Александрова
Всяка календарна година започва с новогодишно слово на държавния глава. С речта си цели да очертае предизвикателствата, да пожелае здраве и благоденствие и да ни вдъхне вяра за по-добро бъдеще. В тези първи дни от Новата 2022 година, когато се замисляме до колко речта от новогодишната нощ ни е въздействала, се появява на книжния пазар справочникът на Джейкъб Ф. Фийлд „Великите речи накратко“.
Преподавателят по икономическа и военна история в университета „Меси“ и в Уайкато, Нова Зеландия, е подбрал 200 забележителни речи и ни разказва накратко тяхната история – текстовете в томчето от 416 страници са придружени и с подходящи черно-бели фотографии и илюстрации на редица световноизвестни личности от близкото и далечното минало. „Словото подтиква хората да преминат към действия – мобилизира обществото да застане зад някаква кауза, вдъхновява народа да се бори за свободата си, насочва общественото внимание към някаква несправедливост или нарушение на принципа за равенство между хората. Ето защо немалко са положителните и отрицателните примери от историята и от съвременността на значими или забележителни личности, които са използвали силата на публичната реч, за да убедят хората да се присъединят към тяхната кауза“, коментира авторът в предговора към книгата.
Във всяка от включените 200 статии в справочника ще прочетете ключов абзац от дадена реч, който изтъква нейна значимост и представя най-важната част от съдържанието ѝ. В придружаващия речта текст са представени кратки обяснения на историческия, обществения и политическия контекст, в който е било произнесено словото, както и кратки, но съществени биографични бележки за личността на оратора.
Във „Великите речи накратко“ се акцентира, разбира се, върху въздействието на речта върху изслушалите я. Сред личностите, чиито речи са се превърнали в непреходни във времето (с положителна или отрицателна конотация), ще срещнем имената на: Перикъл, Сократ, Демостен, Ханибал, Цицерон, Цезар, Марк Антоний,Жана д’Арк, Елизабет I, Чарлс I, Кромуел, Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Наполеон, Симеон Боливар, Мария Стюарт, Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Ото фон Бисмарк, Линкълн, Уилям Гладстон, Теодор Рузвелт, Ленин, Сталин, Ганди, Айнщайн, Ататюрк, Хитлер, Гьобелс, Чърчил, Ататюрк, Хари Труман, Голда Меир, Елинор Рузвелт, Ева Перон, Конрад Аденауер, Фидел Кастро, Никита Хрушчов, Джон Ф. Кенеди, Че Гевара, Мартин Лутер Кинг Младши, Ричард Никсън, Ясер Арафат, Индира Ганди, Майка Тереза, Маргарет Тачър, Лех Валенса, Роналд Рейгън, Горбачов, Чаушеску, Вацлав Хавел, Тони Блеър, Папа Йоан Павел II, Папа Франциск, Барак Обама, Опра Уинфри и още много други.
Макар да има безброй класации за най-добри и най-запомнящи се речи, тези, които определяме като велики, въздействат едновременно на умовете и сърцата на хората с откровеността и силата на словото, като влиянието им е продължило дълго във времето: от произнасянето им за първи път до днес. Риторическите умения, красноречието, харизмата и най-вече посланията на владетели, военни пълководци, оратори, политици и лидери са ключови за организацията или вдъхновението на масите.
Публичното изказване обаче е също така и въпрос на отговорност, позиция, обучение и опит. Така части от речта се превръщат в крилати фрази, които всички разпознаваме:
„Имам една мечта“ произнася Мартин Лутър Кинг Младши пред 250 000 души по време на делото си, което изиграва решаваща роля за приемане на Закона за гражданските права през юли 1964 г., който поставя расовата дискриминация извън закона
„Властта на народа, от народа и за народа няма да изчезне от лицето на земята“ произнася президентът Линкълн четири месеца след битката при Гетисбърг през 1863 г. по време на освещаването на военното гробище в памет на загиналите.
„Дай ми свобода или нека умра“ произнася Патрик Хенри (губернатор на Вирджиния, САЩ) в призив към колонистите да се готвят за война. На 23 март 1775 г. Той държи реч в Ричмънд, Вирджиния, пред множество, част от което са Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон.
„Ще дойде денят“ произнася писателят Виктор Юго по време на конференция на движението Международен конгрес за мир в Париж през 1849 г., като лансира оптимистичната си представа за създаването на Европейски съединени щати.
„Лъжецът с нищо не е по-добър от крадеца“ произнася Теодор Рузвелт в реч от 1906 г., в която говори за необходимостта журналистите да разкриват случаите на корупция, но и ги предупреждава за опасността от злоупотреби.
„От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо през континента се спусна желязна завеса“ произнася Уинстън Чърчил в речта си т 5 март 1946 г., с която критикува Съветския съюз за амбициите на Сталин да влияе на Централна и Източна Европа.
