Седемте навика на високоефективните хора

Книгата „ Седемте навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови е валидна не само за хората в качеството им на мениджъри, но и като членове на семейството, а и в най-общ духовен аспект. Тя предлага принципи, които трансформират живота и които предполагат преосмисляне на много фундаментални парадигми. Без съмнение Кови е философ на нашето време, подчертаващ значението на промяната и в индустрията, и в човешките взаимоотношения, както и потенциала на неизползваните ресурси на всяка личност.

Навик 1: Бъдете проактивни

Кови прави разлика между активните хора – онези, които фокусират усилията си върху работата, която могат да свършат, и пасивните, които обвиняват, държат се като жертви, разчитат на слабостите на останалите и се оплакват от външни фактори, върху които нямат контрол, например от времето. Проактивните хора поемат отговорност за живота си. Кови разделя думата отговорност на две части: отговорност и способността да поемеш отговорност. Проактивните хора осъзнават отговорността си за свършването на работата.

Навик 2: Започни с крайния резултат

Лидерството означава ефективност – визията за това, което трябва да се постигне. То предполага посока, цел и усет. Мениджмънтът, от друга страна, означава ефикасност – как най-добре да се постигне визията. Той зависи от контрола, ръководството и правилата.

Навик 3: Първо свърши най-важното

Кови твърди, че най-важното е не мениджмънтът на времето, а да управляваме самите себе си, да се фокусираме върху резултатите. Авторът разделя дейностите в живота на четири квадранта:

1-ви квадрант: Спешно и важно – например кризи, крайни срокове, неочаквани благоприятни възможности

2-ри квадрант: Не е спешно, но е важно – например планиране, отдих, създаване на връзки, работа, обучение

3-ти квадрант: Спешно е, но не е важно – например прекъсвания, срещи

4-ти квадрант: Не е спешно и не е важно – например клюки

Цялата дейност на ефективните хора трябва да бъде насочена към втори квадрант, освен когато не е налице непредвидимият 1-ви квадрант. С ефективно планиране и дейностите във 2-ри квадрант, би следвало да се минимизират кризисните ситуации.

Резултатите от фокусирането върху 2-ри квадрант включват: визия, перспектива, равновесие, дисциплина и контрол.

Навик 4: Печеливши трябва да са и двете страни

Взаимозависимостта е плод на сътрудничество, а не на конкуренция. Кови е привърженик на манталитета на изобилието, който:

• признава неограничените възможности за позитивен растеж и развитие;
• признава успеха, подчертавайки, че успехът на даден човек не е за сметка на останалите;
• проявява разбиране и се стреми и двете страни да бъдат печеливши;

Навик 5: Първо се постарай да разбереш, а след това искай да те разберат

Кови подчертава необходимостта от изслушване, за да има разбиране. Повечето хора обаче държат първи да се изкажат или пък са толкова заети с търсене на възможност, за да се включат в разговора, че не могат да изслушат и да разберат отсрещната страна. Кови определя различните нива на изслушване като:

• Слушаш, но игнорираш чутото;
• Претендираш, че слушаш – „Да“ или „Разбира се…“;
• Селективно слушане – чуваш само това, което искаш да чуеш;
• Внимателно слушане без оценъчен елемент – т.е. правиш си записки по време на лекция;
• Съпричастно слушане – с намерението да разбереш другата страна;

Навик 6: Синергия

Синергия е налице, когато две страни с различен дневен ред проявяват взаимно уважение към разликите си. Всяко нещо в природата е синергично, както всяко живо същество и растение е зависимо от останалите. При несигурните хора липсва синергия – те или имитират другите, или пък се стараят да ги вкарат в стереотип. От подобна несигурност се пораждат предразсъдъците расизъм, липса на толерантност, национализъм и всяка друга форма на предразсъдък.

Навик 7: Наточи секирата

Седмият и последен навик е свързан с обновяването. Кови използва метафората за дървосекача, който дълго се мъчи да отсече дървото. Секирата очевидно се нуждае от наточване, но когато го запитали защо не спре, за да я наточи, той отговорил, че няма време, защото трябва да отсече дървото.

Предупреждението е съвсем ясно. Всеки може да задълбае в текущите проблеми и да забрави, че основните средства са занемарени:

• физическо състояние – изисква упражнения, разумна диета и управление на стреса;
• социално и емоционално състояние – съпричастие и синергия;
• духовно състояние – да изясним и определим ценностите и силните си страни, както и да им бъдем верни;
• ментално състояние – писане, четене, планиране и изпълнение на цялостна програма за постоянно личностно развитие;