Катерина Хапсали
Да, правилно прочетохте: член. Но не, изобщо не иде реч за вулгарно разказана история – истината е, че остроумието на Ципкин, повод да го сравняват с американския класик Марк Твен, е твърде префинено, че да му позволи дори полъха на пошлост.
Всички нови истории на писателя хулиган, считан също така за наследник на Колцов и Зошченко, ни карат да се смеем с глас, да въздишаме със съчувствие и отново да се възхищаваме на оригиналния хумор, проникновената сатира и топлия, човешки прочит на руската душа, които вече са запазена марка на този вълнуващ автор.
В „Идеалният Че“ влизат както едноименната повест – изумителна история за един постнат в социалните мрежи перфектен мъжки член, който завихря всякакви страсти, от сексуални и лични, до финансови и политически, така и десет майсторски „безпринципни“ разкази, както и интерактивната пиеса „Интуиция“. Общото между тях е именно хирургически прецизният разрез на реалността, толкова характерен за Александър Ципкин, и онова опрощаващо разбиране, което присъства дори в най-язвителните му портрети.
Осмиване и съчувствие едновременно? Да, руският О‘Хенри го умее! Макар и да не обичам подобни аналогии и паралели, няма как да не призная, че в някои разкази на Ципкин наистина усещам емпатичния, топъл подход на О‘Хенри, съчетан обаче с усещането за абсурд на Гогол в постмодерен вариант.
Мисля, че всички имаме нужда от подобен прочит на живота ни, който провокира хем да се посмеем освобождаващо над абсурдите около нас и най-вече вътре в нас, но и да се замислим за всичко наистина топло и човешко, което животът въпреки това ни подарява.
Александър Ципкин не е студен, дистанциран присмехулник – той изгражда героите си с осезаема любов. И някак почваме да ги усещаме нереално близки, от патологичния лъжец Славик-не-лъжи, през загубеняка Павлик, който отново хваща цигулката заради малката си дъщеря, та до вечните корумпирани провинциални руски номенклатурчици или пропадналите квартални алкохолици, които молят Свети Валерий да им спусне малко водка… А той на всичкото отгоре се съгласява!
Самият Ципкин е не по-малко интересен от героите си. Роден през 1975-а, той дълго време работи наистина какво ли не: координира програма на шведското правителство, която праща млади руски бизнесмени в Швеция; става маркетинг директор на интернет магазин, казино и ресторант; основава фирмен вестник и дори влиза в борда на инвестиционна компания. Слава Богу, през 2015-а година най-накрая прописва и буквално „избухва“ на пазара! Сборникът му с разкази „Жени на непреклонна възраст“ е обявен в Русия за книга на 2016-а, а Ципкин паралелно организира и т.нар. „Безпринципни четения“ на свои истории по цял свят.
И сякаш това не му е достатъчно, Ципкин решава да се захване и със сценарии… А ние искрено се радваме, че вече не е директор на казино!
