Вая Захариева
Възможно ли е целият ни живот да се преобърне, стига да се научим да прощаваме? Какво ни отнема вечната роля на жертва? Какви уроци ни дават най-трудните моменти в живота ни?
Отговорите идват от Колин Типинг с книгата му „Радикалната прошка“. Тя провокира читателя да преразгледа напълно възгледите за миналото, настоящето и бъдещето си. Дава нови и интригуващи обяснения и определения на събитията в живота ни. Предлага редица практики, с които бихме могли да станем по-спокойни, по-уверени и по-щастливи.
Трябва да оставим товара на миналото, да се освободим от модела на жертвата и да се научим да живеем по-осъзнато в текущия момент, съветва ни авторът. Истинската прошка, продължава той, означава напълно да се откажем от съзнанието, че сме жертва. То се определя като убеждението, че някой друг е постъпил зле спрямо нас и затова е пряко отговорен, че в нашия живот няма щастие и спокойствие.
Лечението се състои, на първо място, в приемането на нещата, такива, каквито са. На заобикалящата ни среда, колегите, приятелите – такива, каквито са. В книгата подробно е описано как и защо ние винаги създаваме около себе си реалност в съответствие със собствените ни убеждения. Животът винаги отразява нашата гледна точка. Сами създаваме в битието си ситуации, които ни помагат да се учим и да израстваме.
Основната идея на „Радикална прошка“ може да се види твърде революционна на скептиците. Как да простиш на приятелите, които са те предали? Как да простиш откровената лъжа? Как да простиш умишлено нанесената болка? И защо? Вероятно това са само част от въпросите, които идват на всеки читател, дори само като се замисли по темата.
Книгата ни учи, че да простиш не означава просто да изтриеш нещо от своя опит. Мъдрите прощават, но не забравят. Те се стараят да оценят подаръка, който се съдържа в ситуацията, да извлекат поука от нея и да я запомнят. А защо тази ситуация изобщо е част от живота ни? Това е друг интересен отговор, който намираме между кориците на изданието.
То обръща внимание и на един особен социален феномен. Хората непрекъснато демонстрират с поведението си, че пред щастието предпочитат усещането за собствената си правота. Докъде ще стигнем така? Печелим ли или губим от доброволното си ослепяване за стойностните неща в живота? Както всички добре знаем, понякога богатството е във въпросите, които си задаваме след някоя книга, не само в прочетените готови рецепти. В тази има от всички тях по много, така че всеки читател да открие своите.
