Нина Александрова
Първият български игрален филм „Българан е галант“ е прожектиран на 13 януари 1915 г. Той е черно-бял, комедия и е ням – съобразно технологиите в киното по онова време.
Сюжетът се върти около елегантния и обичащ приключенията Българан. Един ден, разхождайки се из софийските улици, той среща млада дама и започва да я ухажва. Тя обаче решава да даде добър урок на нахалника и го кани да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да ѝ даде назаем. Той на драго сърце се съгласява.
След покупките дамата завежда Българан в луксозен ресторант и поръчва за негова сметка скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и тръгват към дома ѝ. По пътя срещат нейния съпруг. Тя му предлага да извикат файтон и да освободят „носача“. За свършената услуга Българан получава само една монетка.
Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е известният по онова време Васил Гендов. Оригинално копие на филма не е запазено до днес, но има римейк по подробни описания.
Реакциите след прожекцията са предимно положителни, макар кинокритиците да имат не една и две забележки. Отчита се най-вече фактът, че филмът е български и липсват големи изисквания за художествени постижения. Както пише самият режисьор – „Български филм! Български артисти, под българско небе!“.
Любопитно е обаче, че историята на българската кинематография започва с дарение от страна на съпругата на Васил Гендов – Жана. Тя дава почти всичките си спестявания, за да сбъдне мечтата на мъжа си. След известно време двамата с Жана основават и първата българска продуцентска къща – „Янтра филм“.
Първият озвучен български филм също е дело на семейство Гендови. Заглавието му е „Бунтът на робите“ и е посветен на Васил Левски. Излъчен е премиерно през 1933 година. Предизвиква много дискусии, претърпява промени, свален е от екран, но въпреки съдбата си – филмът помага за реставрацията на къщата на Апостола в Карлово.
