„Песен за Ахил“ – книга, уютна като дом

Рядко попадам на роман, който ме кара да отгърна първата страница отново, след като току-що съм го прочела. И не, в случая не иде реч (или поне не изцяло) за факта, че синът ми се казва Ахилеас – оригиналното гръцко име на античния храбър воин, адаптирано на български като Ахил.

Просто този преведен на близо 30 езика роман съдържа в себе си абсолютната рецепта за книга, уютна като дом. Има в себе си изстрадала през вековете мъдрост, от която всички се нуждаем в днешното лудо време. Има приказност, обвила цялото повествование в усещането за магия. Връща ни към любими образи от Илиадата, които отдавна не са просто герои от епоса на Омир, а част от колективното ни съзнание и отправна точка за разсъждения, творчество, дори морал. И не на последно място – „Песен за Ахил“ („Егмонт България“) на Маделин Милър дава нов прочит на любими митове, забърквайки във вълнуващ водовъртеж чувствата и делата на богове и смъртни…

Всичко това, разбира се, е съчетано с увлекателния стил на писане на Милър и наистина дълбоките й познания по темата (авторката също така преподава гръцки, а магистърската ѝ степен по класически езици и литература е от престижния университет „Браун“.)

The Song of Achilles проследява живота на славния воин Ахил, предлагайки нов прочит на Троянския цикъл от гледната точка на Патрокъл, един от най-близките другари на сина Пелеев. Цената на славата, помитащата сила на любовта, титаничният сблъсък между царе и богове, и всекидневният героизъм на „малките“ хора са все теми, които няма как да ви оставят равнодушни.

И ако е истина, че всеки век добавя нов щрих към големите ни епоси, то Маделин Милър със сигурност може да претендира за принос към пълнокръвния образ на великия Ахил, който сега виждаме и усещаме още по-близък до нас, хората. Нищо, че е син на богинята Тетида…

С „Песен за Ахил“, своя първи роман, израсналата в Ню Йорк и Филаделфия  американска писателка „хваща“ толкова добре древногръцките архетипи, но и общочовешките вълнения (откакто свят светува!), че печели една от най-престижните литературни награди за жени – „Ориндж“. И пак с тази „песен“, понякога звучаща като химн, друг път – като любовна балада, Милър влиза в списъка на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани автори.

Колкото до Ахил, синът на цар Пелей и морската нимфа Тетида – този славен воин, отгледан от благия кентавър Хирон, никога няма да спре да вълнува въображението ни. Емблематичните сцени от легендарния му живот и всички митове, закодирани в образа му, век след век биват пресъздавани във всички изкуства, както и разказвани като приказка – заради огромния запас мъдрост във всеки един детайл!

И точно както става с приказките, легендата за Ахил никога не ни омръзва – независимо колко пъти и по колко начина тя е стигала до нас… Прочитът на Маделин Милър е човешки, нежен и разтърсващ едновременно, и на човек хич не му се иска да напусне бързо нейния „свят“.

А ето какво казва и авторката по повод прословутата легенда за Ахилесовата пета:

„Най-известният мит за Ахил и неговата уязвима пета е всъщност доста по-късна история. Според „Илиада“ и „Одисея“, Ахил не е непобедим, а просто изключително надарен за водене на битки. Но във времената след Омир започват да се появяват митове, които обясняват привидната непобедимост на Ахил… В една популярна версия богинята Тетида потапя Ахил в река Стикс в опита си да го направи безсмъртен. Тя сполучва, ала петата, за която го държи, остава уязвима. Но тъй като „Илиада“ и „Одисея“ са моите основни източници на вдъхновение и тъй като тяхното тълкуване ми се струва по-реалистично, реших да следвам по-старата традиция.“

Нали ви казах, че всеки век оставя своя отпечатък върху уж утвърдените легенди?

Е, чуйте – пардон, прочетете „Песен за Ахил“!

Чудна е.