Недовършеният роман на Димитър Димов ни среща с фаталната Адриана

„Роман без заглавие“ е недовършена книга на великия Димитър Димов. Това е роман за любовта, когато смисълът на живота е да имаш човек до себе си, а да обичаш и да бъдеш обичан – става център на личностния свят на още една фатална жена, която Димов гради в романа. И която любовта и спасява, и разрушава. Характерно за книгите на великия творец е, че са актуални, независимо кога решиш да ги прочетеш – действието може да се развива през 30-те години на 20 век, но спокойно може да се случва и днес.

Романът е с такова име, тъй като самият автор не му е дал име и го оставя недовършен. Но почеркът е ясен. Адриана е хаотична в мислите и действията си, идва от богато семейство, има фатално привличане. Млада, красива, умна, богата, емоционална… като всички фатални жени в началото на живота си. Но колкото това е ясно, толкова се предусеща, че Димов ще плъзне Адриана по наклонената плоскост на вътрешните й съблазни, ще я тласне към крайности. До момента, в който тя не се влюби в беден, но прекрасен мъж…уви, сгоден. Тук е разковничето, но сюжетът остава неясен, Димов не довършва романа.

Продължение е написано от дъщеря му Теодора Димова

В наши дни романът е „продължен“ от дъщерята на Димитър Димов – Теодора Димова, и носи името „Адриана“. „Вероятно това е романът на баща ми, който най-много ме е занимавал през годините не защото е най-добър, а защото по особен и необичаен начин разранява въображението на читателя заради внезапния начин, по който е прекъснат, заради красивата и, разбира се, фатална Адриана, заради влюбените в нея мъже, заради любовния четириъгълник, заради сюжета, който по никакъв начин не може да бъде доразвит и предвиден“, споделя Теодора.

По продължението има и направен филм -„Аз съм ти, Адриана“. В него участва цяла плеяда любими български актьори – Деян Донков, Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Богдан Глишев, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Михаил Билалов и много други.

Главната героиня е красивата Адриана, жена на 93 години от стария хайлайф. На преклонна възраст тя се връща към миналото си. В спомените я връща младата Юра, която възрастната дама наема за своя компаньонка. Двете се сближават и съдбите им се преплитат. Срещата променя съдбите на двете жени. Юра постепенно обиква Адриана, която търси не просто сродна душа и спасение от самотата, а и изкупление на тежката вина, която носи през целия си живот. През 30-те години на ХХ век Адриана е изкусена да опита от всички удоволствия в реалността или поне да избяга в илюзиите. Годеницата на съблазнен от нея пилот се самоубива. Юра е сирак от дете. Срещата й с Адриана не е случайна, а уредена от баба й, която всъщност е сестра на загиналата преди 70 години годеница. Когато Юра разбира това, тя трябва да вземе отлагани решения за бъдещето, а и да остави Адриана да си отиде с мир от този свят.

„Категорично това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност. Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература“, споделя Теодора Димова.