Нина Александрова
Лев Толстой има 31 тома с кореспонденция. Тази година излезе „За писането“. Сборникът съдържа писма, които се превеждат за първи път на български, и е посветен изцяло на литературата. Изданието ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции. Книгата включва 142 писма на гения, оставил на поколенията шедьоврите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“. Сред получателите им са десетки изтъкнати имена на руската литературна мисъл – Некрасов, Тургенев, Фет, Бунин, Дружинин, Островски, Херцен, Горки, Боборикин. Публикувано е и едно писмо до композитора Салтиков-Шчедрин.
Четем писмата на Толстой и надзъртаме в душата му:
На 28 март 1857 г. той пише на Тургенев:
„Но ако можех да повярвам в тази възможност, бих Ви доказал, че също мога да обичам. Посвоему – но мога, чувствам го, макар да се усмихвате иронически, печално, безнадеждно. Прощавайте, любезни друже, и моля Ви, не се старайте да натъкмите написаното тук към общото мнение, което вече сте си съставили за моята персона. Човекът е хубав с това, че понякога прави неща, които никак не очакваш от него – и както старата кранта от време на време губи самообладание, понася се из полето и започва да подскача, така и аз в сегашното си душевно състояние съвсем неочаквано и странно, но искрено подскачам“.
Четири години по-късно – през октомври 1861-ва, епистоларният диалог между двамата е достигнал друго ниво: „В писмото си Вие наричате постъпката ми безчестна, а освен това лично ми казахте, че „ще ми разбиете мутрата“, и аз Ви моля за извинение, признавам се за виновен – и се отказвам от предизвикателството“, пише Толстой.
В послеслова си към изданието поетът Иван Ланджев, доктор по руска литература, отбелязва: „Тази кореспонденция ни дава вълнуващата възможност да „присъстваме“ в разговорите между класиците. И няма по-добро напомняне, че достолепните писателски фигури от портретите на Репин са всъщност живи хора, суетни и честолюбиви съвременници, които ценят приятелството, но и съзнават неизбежната конкуренция помежду си“.
Сборникът с писма на Толстой е втората книга на „Лист“ с кореспонденция на бележити автори, посветена на литературата, след сборника с писма на Чехов, излязъл през 2019 г.
Как се е подписвал?
„Ваш най-покорен слуга Л. Н.“ – така се подписва един от най-великите романисти в световната литература няколко седмици преди да навърши 24 години. Без да заяви цялото си име и графската си титла, през юли 1852 г. той изпраща свой ръкопис до руското списание „Съвременник“ и отбелязва: „… с нетърпение очаквам Вашата присъда. Тя или ще ме поощри да продължа с любимите си занимания, или ще ме принуди да изгоря всичко започнато“. Отговорът на главния редактор Николай Некрасов – изтъкнат писател, поет и публицист, е благоприятен и „Детство“ – дебютната повест на Толстой, е отпечатана в списанието, но в цензурирана версия и с променено име.
Младият автор е недоволен от намесата и не скрива разочарованието си в последвалата кореспонденция. Преписката между двамата продължава шест години, после спира за цели шестнайсет и след това дълго прекъсване отново е подновена. Прави впечатление как постепенно се променят тонът между двамата и настроенията в писмата. Основната им тема обаче винаги е една и съща – литературата.
В 31-те тома с кореспонденция на Лев Толстой запазените писма до Некрасов са 34. Шестнайсет от тях излизат за първи път преведени на български език в сборника „За писането“.
За простота, хвърлянето от кон и „тихичкият, самотен литератор“
В друго писмо руският писател споделя: „А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави“. Толстой обявява дуел на Тургенев, след това се отказва от него, кара се с редакторите си, а след това се извинява.
В бурната му кореспонденция откриваме и други откъси от живота му: „Но да Ви разкажа какъв сюрприз ми се случи: конят ми ме хвърли на земята и ми счупи ръката, и когато след припадъка се събудих, си рекох, че аз съм литератор. И то тихичък, самотен литератор“.
