Нина Александрова
Това е роман за мистерията Леонардо да Винчи, този път съсредоточена върху прочутия стенопис „Тайната вечеря“. През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини – да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно.
Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
За автора
Хавиер Сиера завършва журналистика в Мадрид. Продуцент и водещ е на различни радио и телевизионни предавания. Книгите му са преведени на повече от 40 езика и са посветени на изследването на исторически загадки. Роден е в малко градче в Испания – Теруел, населено с 30 000 души по онова време. „Всички се срещахме. Когато бях малък, имаше седмична радиопрограма за деца, която им позволяваше да отидат до студиото и да водят предаване за малко. Реших и аз да се включа. Беше толкова интригуващо да говоря пред микрофона, знаейки, че всеки може да ме чуе от която и да е точка на света. Реших да отивам отново и отново, събота след събота, докато собственикът на радиостанцията не ми даде цялото предаване. Това бе началото на кариерата ми“, спомня си той.
За книгата: „Отговорът, който се опитах да намеря в „Тайната вечеря“, е на въпрос, свързан с Леонардо да Винчи. Каква е била истинската вяра на легендарния художник? Всички негови биографии потвърждават, че той не е бил много добър християнин. Имал е много проблеми с хора, пряко свързани с християнската религия. Започнах да търся повече информация за истинската вяра на Леонардо. Открих, че той никога не е рисувал кръст в свое произведение. Рисувал е Тайната вечеря с Исус и 12-те апостоли, но, ако ги погледнете по-отблизо, те не изглеждат като светци. Нарисувал ги е като човеци – нормални хора. На стенописа те нямат ореоли над главите си. За него те били само група мъже – това е“.
Една нощ във Великата пирамида в Гиза
В друг свой популярен роман – „Египетската тайна на Наполеон“, Хавиер проследява още една историческа мистерия, за която малко хора знаят. Пристигането на Наполеон Бонапарт и френските войски в Египет. За тази си книга испанският журналист прекарва една нощ във Великата пирамида в Гиза: „Беше шокиращо, ако трябва да бъда напълно честен. Когато прекарах нощта в пирамидата, вече бях журналист. Исках да напиша статия за една нощ, в която Наполеон е бил в същата пирамида през 1799 година. Когато Наполеон излиза от Гиза и е посрещнат от неговите войници, той е в лошо състояние. Нощта не е била добра за него. Попитали го какво се е случило. Той отговорил: Ако ви кажа – няма да ми повярвате. Никога не проговорил повече за случилото се. Докато проучвах тази история, прегледах дори и дневниците на Наполеон в търсене дори и на един коментар за това му преживяване. Не беше написал дори и дума. Той отказвал да говори за това си изживяване всеки път, когато го питали. Но нещо се променило в съзнанието му. Защото след три седмици той се завръща в Европа и поема по пътя, който го превръща в легенда. Не ми оставаше друг избор – трябваше да прекарам нощта в пирамидата. Това бе единственият начин да разбера какво точно би могло до са е случило на Наполеон Бонапарт“.
Мистериите, любопитството и колко са малки хората
Хавиер Сиера винаги се е интересувал от онова, което е невидимо за очите и ушите, но това не означава, че не същестува: „Чувствам, че мистериите са тук, за да помним, че не знаем нищо за вселената. Имаме голямо его като човечество. Вярваме, че всичко е в наша власт. Не е истина. Тези мистерии, големи или малки, са тук, за да ни напомнят, че сме малка част от механизма на вселената. Не голяма част, не дефинираща. Това ни учи на скромност. Когато пиша подобен тип истории, искам да напомня на читателите, че ние сме много малки. Когато осъзнаем това, то отключва в съзнанието ни най-голямата сила, която притежаваме – любопитството. Това е страхотно – ние вървим напред благодарение на него. Защото имаме нужда да знаем“.
