Катерина Хапсали
Да се пише за автор, отдавна покорил световната публика, носи винаги странно усещане. Защото знаеш, че феновете тъй или иначе ще прочетат каквото и да напише мадам Нотомб – и в този случай твоето ревю няма никакъв практически смисъл, но в същото време някои читатели за пръв път ще разтворят неин роман.
Аз предпочитам да пиша за вторите.
„Аеростати“ е задъхана, бърза книга. Чете се така, както често ни се налага и да живеем – стремително и ударно, докато сме бомбардирани с информация, силни усещания и задъхани преживелици.
Знам самата аз колко трудно е да си пише така и как истинското майсторство на един автор проличава най-ясно в това лаконично и прецизно до степен на хирургически разрез изследване на човешката душа. Амели Нотомб го може и го прави с особена лекота, която не ни позволява да оставим книгата настрани. Аз лично я прочетох в такси, в кафене и на една пейка – за няколко часа и в тази последователност.
19-годишната Анж е интровертна и доста саможива студентка по филология, която започва да дава частни уроци на 16-годишния Пий. Той е дислексик, който обича математиката, цепелините, оръжията и…живее в богато, но изключително дисфункционално семейство.
Екзистенциалната самота и напрежението във фамилните отношения са пресъздадени виртуозно от Нотомб, а диалозите са задъхани и чак стряскащо живи – сякаш и читателят присъства в невротичните разговори и едва ли не може да се намеси в тях. Анж успява да събуди интереса на Пий към литературата, а Амели Нотомб – да ни сервира не само шампанско, но и едно двойно убийство. Защото изненадите са неразделна част от стила на популярната авторка и неслучайно всичките ѝ вече 30 романа (да, тя успява да издаде нова книга всяка есен!) се превръщат в подходящ литературен подарък.
Препоръчвам ви „Аеростати“ – и от камбанарията на писател, и като редови, запален читател.
