Да живееш в интересни времена е древно проклятие, което, като че ли много точно илюстрира живота ни днес. Особено в последните близо две години, с вихрушката на пандемията в цял свят. Много преди нея в развитите общества, а последното десетилетие и в България, литературата за самопознание и самопомощ доби завидна популярност. На нея основно дължим и премахването на стигмата, че психолозите се посвещават само от тежко болни и крайно неспособни да се справят с проблемите си хора.
Броят на тези специалисти рязко се увеличи. Те станаха търсени събеседници в медиите и общественото пространство. Темите, които до неотдавна бяха табу, вече са на масата и се обсъждат открито и свободно. Фокусът е навътре към личността, характера, поведението, навиците ни.
Ежедневието ни изправя пред много ситуации, някои от които са трудни за приемане. Трябва да се справим с мислите и терзанията за болестите, смъртта, старостта, загубите, изборите, направени от близките ни, външния вид.
Лиз Бурбо e един от онези световноизвестни психолози, чиито книги са продадени в милиони екземпляри. За да бъдем точни – над 5 милиона копия от нейните трудове („Слушай своето тяло“, „Твоето тяло казва: Обичай се!“, „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, „Лечението на петте рани“) помагат на хората по цял свят в търсенето на себе си, усъвършенстването и възприемането на света.
„Любов, любов, любов“ е книга, която подготвя читателите за всевъзможните ситуации в живота и ги подкрепя в преминаването им през тях. Тя ни учи да правим разлика между „приемам“, „примирявам се“ и „подчинявам се“. Помага ни да приемаме и онова, което изглежда неприемливо на пръв поглед.
Основен съвет, който Бурбо ни дава е: „КАКВОТО И ДА СТОРИШ,НАПРАВИ ГО ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ, А НЕ ОТ СТРАХ!“. Ето и някои други важни и полезни наставления от нея:
- Проблемите трябва да се разглеждат един по един;
- Настояването всичко да става по начина, по който ние искаме, представлява всъщност контрол и докато не се отпуснем, нищо няма да се промени;
- Никой няма вина: има само хора, които страдат и не знаят как да се справят в дадена ситуация;
- Най-важният етап е приемането на момента;
- Да бъдем отговорни означава да приемем последствията от своя избор и да оставим другите да поемат последствията от собствените си решения;
- Да приемеш друг човек означава да му дадеш правото да БЪДЕ такъв, какъвто иска, а не да му позволиш да ПРАВИ това, което иска, най-вече ако нахлува в твоето пространство;
- Въображението винаги трябва да се използва, за да визуализираме това, което искаме да се случи, а не обратното;
- Можем да искаме само неща, които са под наш контрол. Когато искаме да контролираме някой друг, започваме да имаме очаквания и това е най-сигурният начин да изпитаме разочарование;
- Околните няма как да променят поведението си към нас, ако ние не започнем да променяме нещо в себе си. Преди да променим нещо в себе си, е необходимо да осъзнаем колко нездравословно сме постъпвали;