Нина Александрова
В живота им има светлина и сенки. Успех и лични трагедии. Музика. Познават се от деца, били са приятели, за да станат един ден семейство. Той е създал едни от най-хубавите български песни. Тя е изпяла част от тях и е донесла на България международно признание. Двамата остават сред най-обичаните български изпълнители. Богдана Карадочева и Стефан Димитров са доказателство, че във всяка добра история пръст има Съдбата. Това споделя Георги Тошев в биографичната книга за двамата творци „Безнадежден случай“. Това е заглавието на едноименното стихотворение от Миряна Башева, превърнало се в емблематична песен от репертоара на Богдана Карадочева. Книгата се състои от две части – първата е биографичният разказ на самата певица, а втората – на Стефан Димитров.
Тя за любовта: „Със Стефан бяхме приятели и колеги от много години. Харесах го като композитор и той написа за мен едни от най-добрите си песни, а нямам спомен кога и как погледнах на него с други очи. Нещата са странни, те се случват, въпреки колебанията и съмненията. Щом е решила съдбата – те се случват“.
Той за любовта: „Може да се каже, че нашата лична история с Богдана си е един безнадежден случай. Познаваме се от деца, много близки приятели бяхме, преди да станем семейство. Пътят ни не беше утъпкан. Не се виждаше ясно, беше все така със завои, премеждия, перипетии, докато се открием. Срещнахме се тайно, докато бяхме още женени. Аз имах Миряна, дъщеря ми, тя имаше Лъчо, синът й. Човек трябва да вярва в съдбата“.
Богдана Карадочева: „Нещата се случиха бавно и постепенно. Познавах всичките му гаджета, сгодявала съм го, знаехме си всичко. Веднъж, когато бях бременна с моя син, срещнах Стефан, който ми каза, че много иска да отида с него да си купи пердета, но го е срам да ходи с жена, която е с голям корем. И затова трябва да ходим на разстояние един зад друг. И така отидохме за пердета. Беше ми смешно и странно как после това прерасна в друго. Бяхме само приятели. И изведнъж… не знам. Случи се!“
Стефан Димитров: „Най-голямото качество на Богдана е, че е талантливо родена. Има много специфичен глас, има отношение към фразата. Много е въздействаща като певица. Нехайна е само по отношение на това, което готви“. (смеят се)
Тя: „Най-голямото му качество е, че Бог му е спуснал от небето талант. Странно как светът около него се превръща в музика. Странен е и по-различен от другите. Понякога е умен, но невинаги и е доста безотговорен към много неща. Важното е да има публика, която да го види. А пък за някои неща е отговорен – към дъщеря си, в повечето случаи – към мен. Безотговорен е към срещите си, към контактите си с хората. Мрази да говори по телефона, аз пък много обичам. Урежда си срещи, забравя. Безотговорен е към здравето си, към сериозното си поведение“.
Той: „А защо не кажеш дали се напивам? Винаги така се случва, че когато аз се напия, все не е, където трябва. (смее се) Казал съм й на Богдана да спре да пуши. И искам да направим няколко песни в стил Жулиет Греко. Представи си Богдана и аз на сцената, акустично, с едни мъдри текстове и отново на среща с публиката!“
Творецът в нея: „Сцената е бездна, към която политаш с ускорен пулс, но бездна, без която не можеш. Да си звезда е бреме. Имаше конкуренция, но омраза, никога… Работехме и правехме по стотици концерти годишно. Колко песни, колко репетиции, колко километри и колко много очи – подозрителни, невярващи, благодарни, просълзени. Не обичам да пея в тъмна зала. Искам да виждам очите на хората, само тогава разбирам дали наистина съм стигнала до тях“.
Творецът в него: „Нямам обяснение защо „Безнадежден случай“ се превърна в една от най-популярните ни и обичани песни с Богдана. Не помня точно как започна всичко. Може би нещо в текста на Миряна Башева ни вдъхнови. По това време, някъде през 80-те, направихме няколко добри песни с Буба“.
Жената в нея: „За някои неща е отговорен – към дъщеря си, в повечето случаи – към мен. Безотговорен е към срещите си, към контактите си с хората. Мрази да говори по телефона, аз пък много обичам. Урежда си срещи, забравя. Безотговорен е към здравето си, към сериозното си поведение“.
Мъжът в него: „Една приятелка на Богдана казва: „Каква е тази ваша песен? Много е популярна, пее се за едно листо?“ А то текстът е: „Колко пъти – един ли, сто ли, ни разделяха с думи тежки…Ние приличаме на тези хора от стихотворението“.
По страниците на книгата ни очакват още незабравими срещи и спомени за Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Стоянка Мутафова, Васа Ганчева, Михаил Белчев, Вили Казасян, художничката Милена Йоич, Таня Рапо, Тодор Колев, Маргарита Петкова, Асен Агов, Васил Найденов, Иван Стайков, Петър Стоянов и още много други. А Париж да оставя спомени от срещи с Франсоаз Саган, Жан Пол Белмондо, Висоцки, Борис Бергман.
