Нина Александрова
„Когато Луната снизхожда“ разказва историята на майка, която търси сигурност за себе си и своите деца в свят, в който няма място за тях в размирния Афганистан. Ферейба вярва, че след трудното си и пълно с разочарования детство, което завършва с уреден брак, може да живее нормално в Кабул със своя съпруг и децата им. Но идването на власт на талибаните преобръща всичко. И тя трябва да бяга – надеждата е някак да се добере до Лондон при семейството на сестра си. Пред тях лежи невъзможен път през няколко държави, осеян със заплахи и опасности, но и на срещи с неочаквани благодетели и спасители. Презирани и отхвърляни, Ферейба и децата ѝ стават част от лавината бежанци, която залива европейските граници.
И дори когато е разделена от сина си, майката няма избор. В името на останалите си две деца тя трябва да продължи напред. С вярата, че съдбата все пак ще го закриля и ще позволи да са отново заедно.
След „Перлата, която се освободи от черупката си“ авторката Надя Хашими повторно повежда читателите си на емоционално пътешествие не само през отнетите свободи и ужасите на войната на Изтока, но и през скритите опасности на Запада, които клокочат под на пръв поглед подредената фасада. Подробно е описан светът на трафика на хора и мизерията на бежанските лагери. Бегълците попадат в сенчестата подземна мрежа, пуснала пипалата си под улиците на европейските градове. Европа не е гостоприемна за тях, нещо повече – тя е враждебна. Дори и към децата. На които много бързо им се налага да пораснат.
За автора:
Надя Хашими е американска писателка от афганистански произход, авторка на бестселъри в жанровете съвременен роман и драма. Родена е в Ню Йорк, САЩ през 1978 г. Родителите ѝ са емигрирали от Афганистан в началото на 1970-те години, за да учат и работят. Има по-малък брат. Израства в Ню Йорк и щата Ню Джърси. Получава бакалавърска степен по близкоизточни науки и биология в университета „Брандис“, завършва медицинско училище в Бруклин и магистърска степен по педиатрия в Щатския университет на Ню Йорк.
В Ню Йорк става активистка на афганистанско-американската общност за популяризиране на афганистанската култура. След дипломирането си се премества в щата Мериленд, където работи като педиатър. Там се включва в групата „Лейди Док“ на местни лекарки, които водят общ блог.
На 4 юли 2008 г. се омъжва за Амин Амини, неврохирург. През 2009 г. двамата отиват на остров Наксос в Гърция. Там чете много и решава сама да започне да твори. Пише в свободното си време, докато работи във Вашингтонския център за спешна помощ и по време на първата си бременост.
Първият ѝ роман „Перлата, която се освободи от черупката си“ е публикуван през 2014 г. Книгата става бестселър и я прави известна. С нея печели наградата на GoodReads за най-добър дебют през 2014 г. – драматичен разказ за две афганистански жени, разделени във времето, но ограничени във всяко свое действие в борбата си за свобода.
През 2017 г. се кандидатира за Конгреса от името на Демократическата партия.
Надя Хашими живее със семейството си в Потомак, Мериленд.
Откъс
Ферейба: „Макар да мислех, че обичам да съзерцавам децата си, докато спят, сега, в тишината на техния унес, тревожните ми мисли непрестанно се връщат към пътуването ни. Как се случи така, че съм тук с две от трите си деца, свити върху мъхнатата покривка на хотелската стая? Далеч от дома, далеч от познатите гласове.
Европа от годините на моята младост беше земя на модата и изтънчеността. Благоуханни кремове за тяло, жакети с елегантна кройка, всепризнати университети. Кабул благоговееше пред светлокожите империалисти отвъд планините Урал. Трепкахме с клепачи, когато гледахме към тях и смесвахме тяхното съвършенство с нашата племенна екзотика.
Кабул рухна, фантазиите на моето поколение го последваха. Лъскавата разточителност на Европа вече не беше пред очите ни. Погледът не стигаше отвъд улицата ни, така гъсти бяха перата на войната. До момента, в който със съпруга ми решихме да избягаме от родината си, привлекателността на Европа се свеждаше до една-единствена нейна прелъстителна отлика – Европа беше мирна.
Отдавна вече не съм младоженка, нито пък млада жена. Аз съм майка и съм по-далече от Кабул откогато и да било. С децата ми прекосихме планини, пустини и океани, за да стигнем до мрачната хотелска стая тук. Крайно неизтънчена и неблагоуханна. Тази земя не беше каквото очаквах. Добре все пак, че всичко, за което копнеех от дистанцията на своята младост, вече не е от значение за мен.
Нищо от онова, което виждам, чувам и до което се докосвам, не ми принадлежи. Чуждестранността на дните болезнено пари сетивата ми“.
