Нина Александрова
Историята в „Преди да станем твои“ е написана по действителен случай. Тя влиза в класацията на Амазон за най-продавани книги. Авторката Лиса Уингейт сблъсква съдбите на две семейства от две епохи – на Рил Фос, която през 40-те години на миналия век е отвлечена заедно с брат си и сестра си и отведена в сиропиталище. И на богатата Ейвъри Стафорд, която в днешни дни открива, че произходът й е съвсем различен от това, което е мислела цял живот.
Всичко се случва заради Джорджия Тан, която е собственик на мемфиския клон на Общество за отглеждане за деца. В средата на 20-и век обществото е шокирано от истината за нея. Десетилетия наред Тан е уважавана за начина, по който намира дом за сираците в сиропиталището. Докато не се разкрива, че стотици от тях не са сираци, а са отвлечени от родителите им по един или друг начин. Впоследствие биват продавани на заможни и известни осиновители. Всичко се случва пред очите на хората – във вестниците има обяви със снимки на деца и текстове като: „Те биха искали да са твоя коледен подарък“ или „Твое, стига да го поискаш“. Самата Джорджия Тан е уважавана и подкрепяна от обществото и властите. Много от продадените „сираци“ нямат представа за произхода си – досиетата им са подменени. Останалото е отворено едва през 1995 г.
Произведенията на Лиса Уингейт са удостоени с редица награди, включително наградата на Goodreads за „Преди да станем твои“, наградата „Карол“ и Националната награда на гражданите за насърчаване на по-голяма доброта и любезност в американския живот. Извън писателската си дейност тя чете лекции като мотивационен говорител и преподава в неделното училище. Лиса Уингейт живее със семейството си в ранчо в Арканзас.
Жената, която отвлече 5000 деца и ги продаде на богатите
Преди повече от 70 години Джорджия Тан кара луксозната си, лъскава кола из кварталите на Мемфис. Тя избира най-красивите деца на улицата. Примамва ги да се качат в красивото возило. Тези деца никога повече не виждат родителите си отново. Джорджия Тан отвлича близо 5000 деца и променя живота им напълно. Краде бебета от болници, сирачета от улиците и дори деца, които имат свои семейства. След това ги продава на богати двойки за немалки суми.
Преди точно 71 години нейният Дом за деца затваря врати. Никой не може да си спомни дали е било краят на ноември или началото на декември. Малко след това той получава наименованието „къщата на ужасите“. Всички знаят, че домът е затворил врати за добро.
Историята за дома на Тан приковава вниманието на авторката Лиса Уингейт. Тя гледала документален филм по Discovery и започнала да се чуди дали всичко казано е истина, или е преувеличено от телевизията. Резултатът от проучването, което направила, била книгата „Преди да станем твои“, която разказва историята на сирачетата през погледа на 12-годишно дете. След нейното излизане на пазара Уингейт започва да получава имейли, които гласят: „Това е майка ми“ или „Мисля, че аз съм едно от отвлечените бебета“. Подтикната от интереса към книгата си, през 2018 година тя организира срещи за отвлечените деца. За да разкаже историите им, които са около 5000.
Коя е Джорджия Тан?
Родена през 1891 година, Джорджия Тан иска да стане като бащи си – адвокат. Ала той й забранява. Затова тя се захваща с работа в сферата на социалните услуги, една от малкото кариери, подходящи за жена с нейното потекло. Първо работила в Мисисипи, но била уволнена, защото отстранявала деца от приемни домове без ясна причина. После заминала за Тексас, където през 1922 година осиновила дъщеря си Джун. Години по-късно осиновява и Ан Атууд Холинсуърт. За нея се твърди, че била любовница на Тан.
През 1922 година се мести в Мемфис, а баща й използва влиянието си, за да й намери работа в Дома за деца. До 1929 година тя вече се е провъзгласила за директор. Сили Брандън е едно от малкото деца, което още помни Тан. „Тя беше закръглена жена, която носеше очила и малка чантичка. Спомням си, че беше строга и сурова“, разказва Брендън. Тя и брат й били продадени от Джорджия, която се възползвала добре от липсата на регулация и адекватни закони за осиновяването по онова време. Със своите руси коси и сини очи, те били перфектните деца за Тан. За тях тя прибрала 2700 долара или 40 хил. долара в наши дни.
Но обстоятелствата също помагат за плана на Джорджия. До 1910 г. осиновяванията не са много популярни. Но след това мисленето на обществото се променя. През 1920 година Националното общество за намиране на дом започва да разпространява реклама, която гласи, че осиновяването „намалява разводите, убийствата и ще напълни църквите“. Тогава популярна е и теорията на евгениката – хора с лоши гени били стерилизирани. Вярвало се, че онези с по-добри гени били подложени на по-голямо безплодие. За да се запази качествената раса, не било важно просто да се осиновява, а да се осиновяват само най-хубавите деца.
Със своя бизнес нюх Тан се насочила към богатите и успели семейства – актьори, писатели, музиканти. Сред клиентите й били Дик Пауъл и Джун Алисън, Луна Търнър, Пърл Бък и Смайли Бърнет. През 1947 година Джоан Крофорд осиновява близнаците Синди и Кати от Тан.
Отвличанията й донесли над 11 милиона долара
Продажбата на деца не била просто малък страничен бизнес. През 20-те години, в които Тан управлявала дома за деца, тя натрупала състояние от 1 милион долара или над 11 милиона долара в днешно време. И не го направила сама. Тя подкупвала социални работници, полицаи, доктори и адвокати. Някои отвличали деца от детските градини, други от църкви, трети от детски площадки. Повечето малчугани били от бедни семейства, които нямали средствата да се борят за правата си.
Самата Тан често отвличала деца, като предлагала на бедни семейства скъпа медицинска помощ на безценица. Условието било децата да влизат в луксозната болница сами. Ако родителите посмеели да дойдат, трябвало да платят пълната, непосилна за тях сума. На родилки пък казвала, че децата им са умрели по време на раждането и са били погребани, без това да коства на семействата средства. А адвокатите, които работят за нея, легално отнемали децата на обеднели или самотни майки.
Докладът срещу дома на Тан е дълъг близо 240 страници. Оказва се, че много от децата, които престъпничката е прибирала в домовете още докато са на няколко дни, не са получавали нужната грижа. Десетки малчугани загиват. Само за 4 месеца през 1945 година между 40 и 50 бебета умират в дома. Това довело до съмнения в Тан. Така през 1949 година дошъл краят на измамата. Бил избран нов губернатор – Гордън Браунинг, който разобличил Тан. Но тя така и не плаща за деянията си. Три дни по-късно умира, след като изпада в мистериозна кома. Никой от съучастниците й никога не е бил съден за трафика на деца.
