Как Даян Кийтън пребори булимията

Даян Кийтън е уникална актриса – чувствена, разпиляна, понякога целеустремена до краен предел, земна, ексцентрична, талантлива. Искрена в автобиографичната си книга „Някога пак“. В нея говори за връзките си – с Уди Алън, Ал Пачино, Джак Никълсън, за булимията, за дълбоките отношения с майка си и пътя, който избира за себе си Даян – на еманципирана жена, отглеждаща две деца. Откровена е и за самотата, за кариерата и кое й дава сили сега, какво цени и я вдъхновява.

Даян Кийтън има летящ старт в киното, още млада прави шеметни роли в „Кръстникът“ и „Ани Хол“. Едва на 19 години става известна с главната роля в мюзикъла „Коса“. Уди Алън се влюбва веднага в момичето от Лос Анджелис, помага й за всяка роля, напътства я, а любовта им е низ от емоции, нервни кризи, талант и креативност. Влюбена е в него още преди да го познава лично – докато го гледа по телевизията, знае, че има нещо, което я тласка неудържимо към този мъж. Връзката им трае пет години. Следват други любови и приключения. С Ал Пачино, с Уорън Бийти…“Бях със страхотни мъже, но ние взаимно щяхме да си пречим, ако се бяхме врекли един на друг“, не крие актрисата.

Даян е откровена докрай, споделя, че дори на млади години не е била красива, за нея това се превръща в тежък комплекс още на 11 години. Напрежението, свързано с кариерата, също й се отразява. Започва да се храни неконтолируемо, а след това да повръща… и пак, и пак, докато не попада в омагьосания свят на булимията. Борбата с нея трае години наред. По онова време болестта не е била още описана като психическо разстройство, а жертвите й не търсели помощ. Това обаче не се отнася за Даян, която след период на самостоятелна битка, решава да се подложи на психоанализа.

„Никога не съм имала проблеми с фигурата си, но страхът ме караше да се тъпча, след което се принуждавах да изхвърлям храната. Трябваше да мине доста време, докато тръгна на терапия, разговорите много ми помогнаха“, разказва актрисата. „Исках да стана актриса, защото мечтаех да ме обичат всички“, откровена е Даян. Тласък й дава животът на майка й – Дороти Хол, която е имала толкова много таланти и енергия, но остава закотвена в брака, не работи, за да се грижи за децата и домакинството, остава без образование. Даян усеща инстиктивно тази саможертва и как тя задушава майка й, как я лишава от независимост, затова избира другия път за себе си.

Малко известен факт е, че през 80-те Кийтън излиза на няколко срещи и с основателя на „Епъл“ Стив Джобс. Проблемът обаче бил, че той говорел единствено за работата и компютрите си. Актрисата определя Ал Пачино като разкошен и признава, че го изгубила, след като му поставила ултиматум да се женят веднага или да се разделят. „Избрах грешен път“, не крие тя. Джак Никълсън пък й отстъпва внушителния си хонорар, който получил за ролята си в общия им филм „Невъзможно твой“. Любови не са липсвали на Даян. След неуспехите да създаде семейство обаче актрисата осиновява две деца – дъщеря й Декстър и сина й Дюк. За майчинството, което й се случва на 50 години, тя споделя: „Съжалявам, но това е по-хубаво от всички фантазии на любовта. Това е истинската любов. Това е най-хубавото нещо на света“.

Мемоарите на Даян Кийтън са посветени на нейната майка, с която вероятно до голяма степен се отъждествява. Майка й умира през 2008 г. от болестта на Алцхаймер. В момента актрисата е уравновесена, балансирана, казва, че това се дължи на майчинството, което я е приземило. Дали обаче липсата на партньор й пречи? Из редовете в „Някога пак“ като че ли намираме отговора – „Колкото повече остарявам, толкова повече ми се услаждат целувките пред камерата. Може би защото в живота ми се случват все по-рядко. Но винаги е било така – любовта на публиката замества онази голяма любов, за която всички говорят, но никой не знае дали съществува. Докато тази на публиката – тя е измерима, вижда се, има я. Благодаря й“.

Дали Даян се чувства независима, както е искала за себе си майка й, но не е успяла да го постигне? Думите сами ни намират: „Усещането за свобода е нещо, което идва с годините и житейския опит. Аз съм абсолютно покорена и развълнувана от живота, искам да следвам неговия ритъм. Най-хубавото е, че все още съм тук. Защото, когато виждаш края, цениш живота повече от всичко“.