Божидара Живкова
Превърнала се в една от най-обичаните книги на нашето време, „Елегантността на таралежа” от Мюриел Барбери не само разказа по чудат и изящен начин историята на две невероятни жени, но и спечели сърцата на читателите с полъха на източната култура в лицето на мистериозния японец Какуро Озу. Пътешествието право в сърцето на Страната на изгряващото слънце продължава със самостоятелния роман на френската писателка – „И розата сама да е”.
Преплитайки японски митове и легенди със събитията в живота на главната героиня, „И розата сама да е” превежда читателя през една „едновременно чужда, непонятна страна и страна на детството”.
Изданието се появява за пръв път на български език със специален предговор от авторката за родните читатели и във великолепния превод на Евелина Пенева.
За книгата
Животът на Роз е застинал в прегръдката на ледовете – тя няма близки приятели, майка ѝ и баба ѝ са починали и никога не е срещала баща си. Докато един ден не получава известие за смъртта му и то не я отвежда в Япония.
Оказва се, че непознатият родител е подготвил за нея различни преживявания, чрез които да ѝ разкрие повече за родината си и за самия себе си. И може би да запълни пустотата в живота ѝ, на която младата жена се е обрекла.
Нейн спътник в това потапяне между две реалности ще се окаже Пол – напусналият Белгия, за да живее сред изкуството, помощник на баща ѝ.
Оказала се сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и
хармоничното спокойствие на дзен градините, Роз неусетно ще счупи стъклената си клетка и ще се научи да опитомява тъгата. Защото „и розата сама да е, тя всички рози е”.
