Нина Александрова
Тя е една от най-нашумелите и обсъждани книги в световен мащаб, когато се появява. Това става миналата година, а на българския пазар излиза само 2 месеца след световната си премиера. „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс е определяна като нова американска класика, книгата е необичайно пътешествие из вътрешния свят на хората, решени да пожертват всичко в името на живота. Вдъхновена е от стотиците истински, но неразказани истории на невидимите жертви на терора, упражнен от наркокартелите в Мексико и цяла Южна Америка.
Непоносимостта към този начин на живот, вечната политическа нестабилност, съчетани с произвола на наркобароните, принуждава милиони хора да поемат по опасните маршрути към САЩ. Бягството е описано във всякакъв аспект – лично, с дете, когато трябва да избягаш заради любовта си – въпреки нея, заради нея, за да не те застигне и помете. Авторката Джанин Къминс категорично отказва да коментира политическите теми, свързани с романа. За нея много по-важни са човешките истории, които стоят зад сухата статистика. Романът не е само социален, най-вече е психологически. Важна е болката на онези безименни жертви, които са загубили живота си по пътя към спасението отвъд границата. Един от тези читатели е самият Стивън Кинг, който нарича „Изхвърлени в Америка“ изключителна творба, „съвършено балансираща между ужаса от една страна и любовта от друга“ и отправя към читателите предизвикателство да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършват.
Книгата ни пренася в Акапулко – град, който можеше да е земен рай, ако не бе окупиран от наркокартелите. Разказва историята на Лидия и Лука, отчаяна майка и син, оцелели посред избиването на цялото им семейство – отмъщение на картел заради статия за неговия бос, написана от съпруга журналист на героинята. Този зловещ бос се оказва очарователният Хавиер, с когото Лидия е имала нещастието опасно да се сближи в държаната от нея книжарничка, без да подозира за идентичността му. След покушението Лидия и 8-годишният Лука са принудени да бягат, избирайки пътя на повечето мигранти към севера, с всичките капани и опасности и най-вече с возенето на чудовищния товарен влак „Ла Бестия“, 2333-километровата жп линия, преминавана всяка година от половин милион мигранти, мнозина от които губят живота си или завинаги осакатяват.
Самата Къминс казва, че се интересува много повече от историите на жертвите, от начина, по който преработват травмите, и от механизмите им на оцеляване, отколкото от извършителите и техните основания. Тя разгръща умело темата за загубата на семейство и светкавичното вземане на кардинални решения в моменти на отчаяние. Безизходицата, в която се намираш и от която трябва да излезеш колкото се може по-бързо. Миграцията от Мексико към САЩ – всичко, което преживяват хората по пътя си дотам. И разликата между това да избягаш, за да живееш по-добър живот, и да избягаш, за да имаш живот.
За автора
Освен „Изхвърлени в Америка“, в портфолиото на Къминс има един мемоар, описващ трагични събития от живота на семейството й, и два романа, свързани с историята на Ирландия – родината на нейния съпруг. Джанин е родена в американска военноморска база в Рота, Испания, прекарва по-голямата част от детството си в щата Мериленд, а днес живее в Ню Йорк със съпруга си и двете им деца. За да напише „Изхвърлени в Америка“, тя провежда сериозно проучване и множество лични срещи с преживели пътя на емигрантството от Мексико към САЩ. Книгата я прави разпознаваемо лице по цял свят, а страстите около заглавието се разгорещиха дотолкова, че се наложи писателката да отмени турнето си в САЩ от съображения за сигурност и заплахи за живота. Болезнената тема за жестоката реалност в Мексико докосна дълбоко и много мексиканци, според които американската гледна точка не е достатъчно обективна. Българското издание на романа съдържа специален поздрав към читателите.
В епилога Джанин Къминс разяснява защо е решила да напише такава история. Тя споделя съмненията си дали е била правилният човек за целта, какво я е подтикнало и й е вдъхнало сили да продължи и да завърши „Изхвърлени в Америка“. Заради книгата авторката й е пътувала доста често до Мексико, работила е в много емигрантски кухни и сиропиталища като доброволец. Този епилог хвърля светлина върху личността на авторката, прави четенето лично. И нещо важно, защото книгата ни кара да се пренесем не само в други географски ширини, много далечни от нас, но да видим, че хората навсякъде са устроени така, че когато трябва да оцелеят и това си има определена цена, животът може да промени всичко – да го замете, да ни опитоми, да ни захвърли…и да ни изправи пак срещу вятъра на покрива на товарния влак „Ла Бестия“, влакът на смъртта – единственият вариант за придвижване на хиляди мигранти от Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Мексико. Единственият път към тяхната Американска мечта.
„Ла Бестия“
Много са начините да умреш на „Ла Бестия“ и до един са страховити – да бъдеш премазан между два вагона, докато влакът завива. Да заспиш, да се изсулиш от ръба и колелата да ти отрежат краката. Когато се случи това, ако мигрантът не умре на място, обикновено загива от кръвозагуба в края на нечия нива, преди някой да го намери. И накрая – вездесъщото човешко насилие: може да умреш пребит, пронизан или прострелян. Обирите са предрешени. Масовите отвличания с цел подкуп са разпространено явление. Всичко това е реалност в онези географски ширини. Да пътуваш с „Ла Бестия“ е изключително рисковано, но е и единственият начин за мигрантите, които нямат нужните средства да стигнат до САЩ. Пътнически влакове в Мексико няма.
Книгата описва как „трябва да тичаш със скоростта на влака и да се адаптираш в движение, да намериш най-подходящото място за качване: щръкнала част, стълба, нещо, в което да се вкопчиш и откъдето ще можеш бързо да се покатериш на покрива на вагона“. Защото да се качат на влака е само първото от много изпитания, на които мигрантите трябва да устоят. „Ла Бестия“ се движи с неравномерна скорост и често през гористи участъци. Пътуващите на покрива му са застрашени от падане, от удар в надвесени клони на дървета или от природните стихии – изгаряща жега, вятър, дъжд. Опасността от подхлъзване грози пътниците във всяка секунда. Миг невнимание, момент на слабост и смъртта те поглъща.
През 2011 г. влиза в действие програма на Международния червен кръст, която има за цел да помага на пострадалите мигранти. 22-годишният Осорио от Хондурас, който губи левия си крак по време на пътуването си, споделя, че причината за инцидента се крие в пълното му физическо изтощение. Мнозина от мигрантите са принудени да вървят пеш седмици наред без храна и подслон, докато се доберат до железопътните релси и имат възможност да се качат на влака. А избереш ли къде ще стоиш, трябва да браниш позицията си от другите мигранти, които проявяват същата настойчивост. Половин милион души оцеляват след това пътуване всяка година. Влаковите композиции, които никога не са били конструирани да превозват хора, днес са натоварени с много повече от човешки тела. „Ла Бестия“ носи милиони истории, хиляди неизказани болки и несбъднати мечти.
