Нина Александрова
Романът „Връзки“ на Доменико Старноне, публикуван в повече от 30 страни, е носител на наградата „The Bridge“ за най-добър роман на 2015 г. Той е емоционално силен и провокативен роман за отношенията, семейството, любовта и неразрешимите последствия от нечии действия. Това е историята на един брак. Съпруг, съпруга, две деца… Обикновено семейство. Подобно на много бракове, и този е бил подложен на напрежение, изхабяване, на тежестта на рутината. И все пак той е оцелял или така изглеждат нещата. Както често се случва, зад благополучната фасада се крие взаимно неразбиране, което постепенно прераства в раздразнение и огорчение.
Разривът в брака на Ванда и Алдо е от години. Ако човек се вгледа достатъчно внимателно, разкъсванията и линиите на разлома са очевидни. Бракът им е напукана ваза, която може да се счупи при най-малкото докосване. Или може би вече се е разпаднал, но никой не е готов да признае този факт. Възможно ли е разбитият живот да се залепи отново като счупена ваза? И най-важното – заслужава ли си? Прекарваме живота си в разбиване на вази и залепване на парчета, за да се заблудим, че сме чисто нови.
„Ако си го забравил, уважаеми господине, да ти напомня: аз съм твоята съпруга“. Така започва писмото, което Ванда пише на съпруга си, напуснал дома, оставяйки я във вихъра на буря от безсилна ярост и въпроси, на които не може да отговори. Те са се оженили млади в началото на 60-те години, от желание за независимост, но светът около тях се е променил. Той е влюбен в непозната в Рим, а тя е с децата си в Неапол. Романът се състои от три части, във всяка от които авторът последователно предоставя правото на глас на всички участници в семейната драма – съпруга, съпруг и деца – позволявайки на читателя да изслуша съответната болезнена версия на събитията и да направи собствено заключение защо животът на тези хора се е превърнал в лична катастрофа.
Името на романа е умишлено двусмислено. То предполага специален възел, с който бащата учи сина си да връзва обувки, и сложните отношения в едно семейство. Нищо не е по-радикално от изоставянето, но и нищо не е по-упорито от онези невидими връзки, които обвързват хората един с друг. Авторът ни предлага вълнуваща история за бягство, за връщане, за всички провали, които ни се струват непреодолими и които ни съпътстват цял живот.
За автора:
Доменико Старноне (роден през 1943 г. в Неапол) е италиански писател, сценарист и журналист, един от най-известните романисти. Работил е като гимназиален учител и редактор за няколко вестника и сатирични списания. Публикувал е романи и разкази, по чиито мотиви са екранизирани редица филми. През 2001 г. е спечелил наградите „Стрега“, „Неапол“ и „Кампиело“ с романа си „Улица Джемито“.
Какво се случва, когато любовта си отиде – Даниеле Лукети с филмова версия на книгата
Режисьорът Даниеле Лукети екранизира романа и миналата година го представя на кинофестивала във Венеция. И в екранната адаптация историята проследява живота на три поколения от едно семейство, раздирано от чувство за вина, скрити изневери, гняв. Всичко, което се случва, когато любовта си отиде. А повече разказва самият Лукети.
От романа към филма
„Обичам книгите на Доменико Старноне. На неговия роман “Връзки” се крепят всички силни моменти в сценария. Когато ми предложиха да адаптирам книгата, открих, че материалът е толкова силен, а историята е толкова вълнуваща, че с лекота се справя с трансформацията от литературен към кинематографичен език. Това е история за самите нас. Именно така успях да се идентифицирам и да се почувствам близък до всеки един персонаж.
Процесът на работа
Опитвах се да поддържам усещането, че нещо ще се счупи. Или че това вече отдавна се е случило. Заедно с актьорите се старахме да открием повече интерпретации на всяка една сцена, изразени или с мълчание, или с гняв. Обикновено правя повече дубли, за да пробвам различни версии. Например в една от сцените героят на Силвио Орландо избухва – това коства на актьора много енергия. На другата сутрин го помолих да направи същото нещо, но шепнейки. Исках да видя каква енергия се крие в написаното.
За онова, което оставяме, скрито във времето
Мисля, че е по-важно онова, което оставяме скрито във времето. Често именно неизказаното има повече тежест от думите, които изричаме. Много пъти зрителите искат да запълнят всяка една дупка в историята, всяка пауза. „Връзки“ има късмет – сюжетът се разкрива още в първите пет минути. Това е историята на двойка, която се разделя. Върху нито една следваща сцена не пада тежестта сюжетната линия да бъде разказвана отново и именно това беше предизвикателството, което предприехме. Тази книга ни даде възможност да покажем действията, а не да ги разказваме.
Различни гледни точки
Сцените със скандали? Избрах различни гледни точки. За този филм исках звукът да наподобява на старите дублирани филми, да е почти стерилен. В оригиналната версия микрофоните са близо до устата на актьорите, премахнах ги по време на постпродукцията. Исках от време на време гласовете им да са абсолютно изолирани от заобикалящия ни шум. Импровизирах. Имахме сцена, за която единият актьор не подозираше.
Mузиката
В началото исках да направя „Връзки“ без музика, но бързо се отказах. Мисля, че „Голдберг вариации“ на Бах и музиката на Доменико Скарлати представляват именно сърцето на барока, който винаги иска да внесе ред там, където това е невъзможно. Точно като нашия филм“.
