„Времеубежище“ – когато човек е единствената машина на времето

„Времеубежище“ е третият роман на Георги Господинов, който ни кани да поговорим за света от вчера и за света утре. Дори може да влезем и в двата едновременно – чрез истории, чрез думите. В книгата се отваря…клиника за минало. Стаите ѝ са обзаведени като от някое минало десетилетие, предназначени за лекуване на пациенти с деменция.

Този прозорец към миналото се превръща в мания и бавно завладява Европа. Във „Времеубежище“ има всичко, смесено във времена – налудничаво алтер-его, време-пространствени скокове, фрагментираност, план, който прераства в социална катастрофа…

„Думата „времеубежище“ присъства във „Физика на тъгата“. Там героят се чуди, защо не е измислено още бомбоубежище срещу времето, защо няма „времеубежище“. Така че думата е от 2011, но някои думи стават актуални по-късно“. Така Георги Господинов описва произхода на заглавието на романа, излязъл точно в началото на пандемията у нас.

Книгата е структурирана в пет части – „Клиника за минало“, „Решението“, „Една отделно взета страна“, „Референдум за минало“ и „Дискретни чудовища“. Всяка от тях е придвижване напред в развитието на сюжета и същевременно е наситена с по-малки или по-големи локални, лични истории, със завръщания назад, в предишно време.

Да събудим паметта, да „произведем“ минало, време, в което можеш да си спомним – изгубена миризма на кафе например или вкуса на пастите от 70-те, да попушим „Житан“. Идеята узрява. Да се направи град в миналото, хубаво ще е и в конкретна година. Каква да е годината? Изпълнена с големи събития – война, болест, падане на стена или друга…

„Времето не гнезди в извънредното, то си търси тихо и спокойно място. Ако откриеш следи от друго време, ще е в някой незабележим следобед. Един следобед, в който нищо особено не се е случило, нищо освен самият живот…“, четем из редовете.

Самият Георги Господинов разказва, че е започнал работа по романа през 2017 година, но е трябвало да излезе точно по време на пандемията: „Всяка книга е свидетелство за времето, в което е написана“, казва писателят. И допълва: „Аз се надявам, когато излезем от тази ковид криза, когато излезем от стаите си, да отворим книгите и да прочетем какво ни се е случило“.

А това изобщо не е първият път, в който написаното от Георги Господинов ни извежда през трудностите на настоящето и ни показва възможността за едни по-хубави бъдещи дни – ако се вслушаме в него.

„Когато излезем оттук, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. Любовта, която таим, докато стоим сами и затворени“, каза писателят. И добавя: „Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички – ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век“.

„Времеубежище“ е роман със стотици романи в романа. Роман на един континент и десетки държави, на стотици градове и хиляди хора. На милионите им случили или неслучили им се истории. Книгата е и роман за личното преживяване на времето. Лабиринт от думи, емоции, времена, книга с изключително много пластове и светове – завихрени едновременно!

Избрани цитати:

Всички случили се истории си приличат, всяка неслучила се история е неслучила се посвоему.

Човекът е единствената машина на времето.

Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо.

Рано или късно всички утопии се превръщат в исторически романи.

В крайна сметка и писането идва, когато човек е усетил, че паметта не стига.

Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо.

За автора

Георги Господинов е стихотворец, публицист и драматург. Неговите книги са оповестени на повече от 25 езика. Пробивът по света идва с „Естествен роман“. „Физика на тъгата“ печели редица интернационалните оценки, измежду които Европейската премия „Ангелус“ през 2019 и швейцарската „Ян Михалски“, а творбите му получават суперлативи в „Ню Йоркър“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Книгите на Господинов са в стратегиите на университети на Аржентина, Съединени американски щати, Европа и Англия. По „Сляпата Вайша“ е направен едноименният филм на Теодор Ушев, номиниран за „Оскар“ през 2017 г.