Нина Александрова
Брадли Стивънс е автор на биографията за великия Виктор Юго, която засега няма превод на български. Авторът казва, че Юго, който стои зад много любими истории, има завладяваща истоия, не така широко известна извън Франция, и която често французите обличат в клишета. Той постигна голям успех през 19 век не само като писател, но и като поет и драматург. Избран е и в двете камари на френския парламент и е първият френски писател, получил държавно погребение, на което присъстват 2 милиона души в Париж, привличайки вниманието на целия свят.
Със сигурност Виктор Юго ще бъде запомнен с вечните си творби – „Клетниците“, „Нещастна“, „Парижката Света Богородица“, и с приноса си като член на Националното събрание на Франция, където се бори за благородни каузи – край на бедността, безплатно образование за всички деца и премахване на смъртното наказание. Наред с всички битки на литературния и политическия фронт обаче Юго се отличава още със своята ексцентричност и похотливост, със склонността си да пише гол и куп други чудатости.
Ексцентрикът Виктор Юго
„Неговите морални принципи бяха оформени от личния му живот, в който той се бореше с личните си трагедии и натиска на славата, докато беше въвлечен в сътресенията на своя век. Тези обрати на съдбата подбудиха страстта му към свободата, която той насочи към своите писания и рисуването, което самият Ван Гог определя като „изумително“.
Виктор Юго е бил обсебен от секса. Той дори твърди, че в брачната си нощ със съпругата му Адел Фуше се любили девет пъти. Според слуховете Фуше бързо загубва интерес към секса като цяло, но през XIX век в Париж има достатъчно публични домове, които да забавляват Юго сутрин, вечер и посреднощ. Почитан в тях почти като светец, в деня, в който умира – 22 май 1885 година, бардаците в Париж затварят в знак на траур. Твърди се, че през по-голямата част от живота си Виктор Юго домакинства на приеми почти всяка вечер. На тях винаги присъстват около 30 гости, които той забавлява със следния трик – писателят натъпква цял портокал в устата си, след което напълва бузите си с колкото бучки захар може да побере. Сетне разбърква всичко и го прокарва с две чаши ликьор.
Виктор Юго прекарва последните години от живота си на булевард „Виктор Юго“, а писмата до него са адресирани с „До господин Виктор, на неговия булевард, Париж“. Преди това писателят прекарва 15 години на остров Гърнси, където твори поезия и завършва по-голямата част от „Клетниците“. Той е така прочут там, че почитателите му събират камъчета, на които е стъпвал, за спомен. На своите приеми Юго изрежда пред гостите с какво превъзхожда Балзак, Расин и всички други френски писатели. През 1881 г. денят на 80-годишния му юбилей е обявен за национален празник и се организират всенародни чествания. Всички училищни наказания са премахнати, а Юго седи пред дома си и маха на шествието от близо 600 000 души, което минава покрай входната му врата.
Взима милиони за „Клетниците“
При договарянето на хонорара за „Клетниците“ Юго се прочува с изискването си издателят да му плати повече, отколкото на всеки друг човек, писал книга до момента. Биографът Дейвид Белос твърди, че получените от Юго 300 000 франка (около 6.5 милиона лева) до ден-днешен остават най-високата сума, която някога е плащана за литературен труд. За късмет на издателя, инвестицията се изплаща. „Клетниците“ е толкова дългоочаквана, че парижките работници се нареждат с колички пред книжарниците, за да закупят новите екземпляри, които впоследствие препродават на колегите си за допълнителна печалба.
Когато работи върху нов роман, Юго прекарва по-голямата част от времето си в кабинета си с нищо друго освен с писалка и хартия. Може да звучи недостоверно, но много източници твърдят, че Юго сваля всичките си дрехи и ги връчва на слугите си с инструкциите да не му ги връщат, преди да е завършил една глава. В мемоарите си съпругата на Виктор Юго разказва, че докато пише „Парижката Света Богородица“, мъжът й купува „голям плетен сив шал, който го покриваше от главата до петите, заключваше официалните си дрехи, така че да не се изкушава да излезе навън“.
Жулиет Друе
Юго е отдаден и на театъра. Когато веднъж отива на репетиция на една от прочутите си театрални постановки „Лукреция Борджия“, за да наблюдава процеса на работа, забелязва една от актрисите – Жулиет Друе, която играе второстепенна роля, тъй като не я смятали за особено талантлива. Тогава Юго за пръв път среща очите на жената, която обсебва целия му живот.
Жулиет няма особено щастлива съдба. Още на две години остава сирак. На 19 години вече е красива жена, която няма друг избор, осен да използва тази си сила. За да свърже двата края, тя става любовница на скулптора Жан Жак Прадие, от когото забременява. Макар и да му ражда дъщеря, на Жулиет й е ясно, че тези отношения са мимолетни. Когато е на 26 години, тя вече е популярна куртизанка. Въпреки това парите не стигат за Жулиет и бебето, затова тя е принудена да потърси работа, която ще й докарва още доходи. Така тя намира мястото си в театъра.
Между Виктор и Жулиет пламва бурна любов от първия миг, в който се виждат. Разбира се, мнозина от приятелите на Юго веднага му разкриват що за жена е тя, че не бива да се захваща с персона, през чието легло са минали и продължават да минават толкова мъже. Виктор не иска и да чуе. Той й обещава да се грижи за нея, да поема финансовите й разходи, с условието тя да напусне театъра, както и всичките си ухажори и покровители, които я боготворят и издържат. Сред тях е и богатият руски княз Анатолий Демидов. Животът на Виктор се променя напълно. Жулиет се превръща в най-близкия му човек, в негова муза. Тя също е запленена от Юго и изпълнява всичките му условия, за да бъдат заедно. Жулиет е влюбена в неговото творчество и много хора казват, че тя е най-довереният му критик. А когато Виктор я описва, казва, че се е родил два пъти – веднъж в ръцете на майка си и втори път, в прегръдките на Жулиет Друе.
Над 15 000 любовни писма
Двамата си пишат непрестанно и любовните писма, които си разменят, са над 15 000. Освен постоянната кореспонденция, двамата искат да са непрестанно заедно. Жулиет го съпътства във всичките му пътувания, както и в изгнанието му, последвало от политическите му възгледи и действия. Романсът им продължава 50 години до смъртта на Друе. Тя никога не става съпруга на Юго, макар да е най-голямата любов в живота му. В много от писмата им Жулиет го увещава да не оставя Адел, да изпълни дълга си към нея, защото смята, че това, което й причиняват с любовта си, е ужасно. И действително Виктор не се развежда с жена си, като една от посочените причини за това са децата им с Адел.
През 50-те години на любовни отношения между двамата има много спекулации за раздели и събирания между Виктор и Жулиет, както и истории за други мимолетни авантюри на Юго, след които той отново се връщал при Жулиет. Всеизвестна е тяхна кавга, след която Жулиет напуска Париж, угнетена от раздялата им, а Виктор я търси и открива при нейни роднини в Нормандия. Истината е, че каквото и да се е случвало през тези 50 години, Виктор признава, че е обичал само една жена – Жулиет. Макар и неженен за нея, за последната им годишнина той й подарява своя снимка с послание: „Петдесет години любов – това е най-прекрасното съпружество“. Едва три месеца след това Друе умира. Виктор не я надживява дълго – само след две години и той си отива.
Из кореспонденията им:
„18 февруари, 1841 г.
Помниш ли, моя скъпа любима, нашата първа нощ, нощта на карнавала във вторник на сирна неделя през 1833 г.? Някъде, в някакъв театър даваха бал, на който трябваше да отидем двамата. Нищо, даже самата смърт, не може да изтрие от паметта ми този спомен. Всички мигове от тази нощ преминават сега един след друг в съзнанието ми подобно на звезди, носещи се пред очите на моята душа. Да, ти трябваше да тръгваш за бала, но не тръгна, чакаше мен! Бедният ми ангел, колко красота и любов има в теб!
Помня, в твоята малка стаичка цареше дивна тишина. Отвън долиташе веселието на ликуващия Париж, под прозореца минаваха шумни маски сред силен смях и песни. Сред шума на всеобщото празненство ние скромно се скрихме и се пренесохме в сянката на своя светъл празник. Париж беше в изкуствено опиянение, ние – в истинско.
Не забравяй никога, мой ангел, тези тайнствени часове, променили завинаги твоя живот! Тази нощ на 18 февруари 1833 г. беше символ и едновременно първообраз на великия, светлия празник, състоял се в теб. Тази нощ ти остави далеч зад стената тълпата с нейните шум, суета и безвкусен блясък, за да се отдадеш на уединението, тайната и Любовта.
В тази нощ аз прекарах с теб осем часа. Всеки от тези часове сега вече се е превърнал в година… В течение на тези осем години моето сърце беше изпълнено с теб и нищо няма да го промени, даже ако всяка от тези години се превърне в столетие.
Твой Виктор“
„Брюксел, 27 декември 1851 г.
Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца. Посвети се изцяло, докато си там, на своята достойна и силна съпруга. Не трябва да я лишаваш от нито едно развлечение, способно да я разсее след суровите изпитания, които ѝ се наложи да понесе. Изтъчи за нея нежна мъхеста пелена от моите преданост, смелост, почтителност и нека тя я защити от всички неравности по пътя, докато тя е с теб; утешавай я и я развличай по всички възможни начини, щедро ѝ оказвай вниманието и любовта, които е заслужила, и не се бой, че моите търпение и доверие някога ще се изтощят.
Жулиет“
