Нина Александрова
В “Болка” Цруя Шалев ни запознава с 45-годишната си героиня Ирис – омъжена жена с две пораснали деца, която е подложена на емоционално и морално изпитание. Срещайки след десетилетия първата си любов, тя се озовава на кръстопът – между изкушението и семейството си, между свободата и дълга. Няма как да не си дадем сметка, че в този тип сюжети – бидейки многократното пресъздавани в литературата – и двата противоположни варианта за възможен финал биха били еднакво клише.
Но книгата “Болка”, която е роман за болката във всичките й измерения – физически и психически, и всичките й тълкувания – като симптом за боледуване, като защитен механизъм, като доказателство за съществуване, ни завърта до такава степен във водовъртежа си, че краят би могъл да се тълкува не като напускане или оставане, а като въпрос – трябва ли да допуснем миналото да разруши бъдещето ни?
Ирис получава сериозни травми от терористичен акт преди десет години и увредените й нерви още подават сигнали за тази изглежда фантомна болка – от една страна е това. А от друга – душата й още не е преодоляла напълно болката след изоставянето й от нейната първа, съвършена любов – Ейтан. Ирис става пресечената точка на тези две болки и техните отражения – върху личността й, семейството и върху настоящето и бъдещето й.
Разсъждавайки за изоставянето, вината, прошката и близостта, Цруя Шалев постига блестящо прозрение за властта на миналото над настоящето, но и за съпротивителните сили и имунитета, изграден от последното, за да съумее то да се разграничи и да се трансформира в бъдеще – ако не в твоето, то това на следващото поколение, на което трябва да осигуриш уменията и силите за оцеляване.
“Миналото деградира и руши бъдещето, прави го на пух и прах. Срещите с миналото са ялови”, намираме сред редовете на книгата. Понякога упрекват писателката, че е твърде затворена в индивидуалното, че не третира обществено-политически теми, но дори и в този роман имаме примери за противното – за загубата на животи във войните, за изпитанието да си майка на синове и дъщери в задължителната казарма в Израел, за междукултурния и етнически диалог, който е възможното разрешение на десетилетния конфликт, за тероризма, който разделя семействата и внася смут в тях, погубвайки илюзиите. Шалев говори и за болките, които институциите ни причиняват.
За автора
“Болка” е вторият роман, преведен на български на Цруя Шалев. През 2015 година дебютира “Любовен живот”. Писателката определено е майстор в създаването на ярки героини, които най-често са обсебени от някакво необуздано чувство или емоция. Неслучайно в интервю Цруя Шалев нарича себе си “литературен терапевт” и твърди, че най-много обича конфликтите, а семейството е сцената, която предпочита. През 2004 г. самата тя преживява терористична атака и е подложена на сложна операция и месеци физиотерапия, през които се съмнява, че някога ще пише отново. За щастие обаче това не се случва.
Цруя Шалев е носителка на Златната и Платинената награда на израелските книгоиздатели, на немските Corine Prize (2001) и Welt–Literature Prize (2012), на френските Amphi Award (2003) и Wizo Prize (2007), на италианската награда Рим-Йерусалим (2014), на ACUM Prize (двукратно, през 1997 и 2005) и на наградата Ян Михалски (Швейцария, 2019). Кавалер е на престижния Орден за изкуство и литература, връчван от френското министерство на културата (2017).
Родена е на 13 май 1959 г. в кибуца Кинерет (Галилея). Цруя завършва висше образование с магистратура по изучаване на Библията. Тя работи като писател, издател (издателство „Кешет“) и преподавател. Живее в Йерусалим. Омъжена, с две деца. Книгите й са преведени на 25 езика.
