Нина Александрова
Италианският филм „Три етажа“ на режисьора Нани Морети е адаптация по едноименния роман на израелския сензационен писател Ешкол Нево. Фабулата се развива в жилищна сграда, където се проследява историята на три семейства, чийто живот ще бъде променен от поредица събития за период от 10 години. Филмът представя другото лице на родителството, което води до криза на личността. Защото за всички, които имаме деца, е ясно, че нашите наследници могат да извадят не само най-доброто у нас, но и да достигнем до ситуации, които водят към дъното – неща, които и не сме си помисляли, че могат да ни се случат като родители.
„Три етажа“ показва кризата на личността, когато навлизаме дотолкова в света на децата си, че не след дълго идват загубите в личен план. Те променят не само нас, но и всеки в семейството. Децата, разбира се, също са потърпевши. Как се случва това, е показано – и в книгата, и във филма чрез три семейства, чрез историите и трите лица на родителството – като спирали, чрез които разплиташ едно, а друго те завърта във водовъртеж.
Продукцията е снимана още през пролетта на 2019-та, а една от водещите роли се играе от самия Морети. Разказва се за живота на хора в 3-етажна жилищна кооперация в Рим, всички родители и всички с трудности да бъдат такива. Филмът умело показва колко е тежко понякога да се съединят фрагментираните парченца живот, когато всеки препуска и се бори с това да е родител, съпруг/а, професионалист в работата си, да реанимира любовта в брака, а усещането за близост да е всъщност отдалечаване.
Филмът обръща внимание и на проблем, който слабо се дискутира в обществото – как бремеността и раждането могат да отключат шизофрения. Учените отдавна разглеждат възможността шизофренията да се окаже нервнодегенеративно заболяване, което се причинява по време на бременността или съвсем скоро след раждането, но и досега не са ясни истинските причини за проблема, както и точният механизъм на причиняването.
Другата линия във филма проследява какво се случва, когато твърде много защитаваме децата си и как това всъщност проваля брака. А третата – когато ги напътстваме до такава степен, че в опита си да избягат от света, който им изграждаме, децата стават агресивни, себични и прекалено късно се развиват като личности.
За книгата и автора
„Три етажа“ на Ешкол Нево е игра с формата на самия роман и с опитите на едно разнолико общество да открие своята идентичност. Трите етажа са не само рамката на този изграден от три части роман, те са и трите основни фази според теорията на Фройд за личностното развитие – То, Аз и Свръхаз. Интересен и плодотворен подход, макар че историите на прочутия в Израел писател са сами по себе си достатъчно богати и психологически нюансирани. Ешкол Нево пише за проблемите отвъд идеализираното в обществото родителство. Когато в съвременния свят очакванията към родителите са толкова високи, че все повече хора не успяват да се справят.
И на трите етажа има преминаване на граница, постъпване отвъд рутинното, излизане извън зоната на комфорт. Писателят се спуска в най-проблемния и труден човешки опит и ни поставя пред дилеми. А кой от нас няма такива като родител – винаги на ръба между бунта и примирението!
За теорията на Фройд
Ако си представим психиката на човека като асансьорна шахта, то тя ще се състои от три основни компонента: дъното – То, асансьорната кабина – Аз, която осъществява връзката между дъното и последния етаж – Свръхаз.
Характерно за То е, че това е пространството на несъзнаваното, където действат мощни сили, наречени нагони. Те могат да бъдат конструктивни и деструктивни, тяхната основна цел е да осигурят състояние на блаженство и удоволствие. Стремежът към тази нирвана е толкова силен, че той не признава граници и забрани и именно поради тази причина може да бъде деструктивен.
Именно с това се бори Свръхаз-ът. Той е пазителят на ценностите и идеалите, който влиза в ролята на супервайзер, непрекъснато напомнящ как трябва да се постъпва и как не. Понякога изисква повече, понякога наказва, дава представа за изискванията на реалността.
Ролята на Аз-а е да осигурява връзката между тези инстанции. Аз-ът се опитва да отговори на мощната инвазия от страна на То и да задоволи потребността от постигане на удоволствено преживяване, съобразявайки се обаче с границите и принципите, налагани от Свръхаз-а и реалността. Тоест аз-ът има функцията на пропусклива мембрана – през него преминава информацията отвътре навън към реалността и обратното – отвън навътре.
