Нина Александрова
„Откъснати деца“ на д-р Робърт Мелило е еволюционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, СДВХ, дислексия и други неврологични разстройства. Излиза в Америка през 2009 година и бързо се превръща в сензация, а авторът й – изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата, добива национална популярност. Тезата му се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става водеща в работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица нарушения в развитието на детето: заболявания от аутистичния спектър, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.
Според д-р Мелило в основата им стоят нарушения в синхронното развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се отстранят, първо следва да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава изоставането, като понякога дисбалансът може да засяга и двете хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез които тези дисфункционалности могат да се коригират и проблемите да се преодолеят, така че детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях, в частност, са поредица от различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си. С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява редица нарушения на развитието, чиито наименования стряскат днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват диагностицирани с подобни проблеми.
Според автора на „Откъснати деца“ в основата на умствените увреждания и поведенческите разстройства е функционалното откъсване, а то може да бъде повлияно. Тази теза връща надеждата на безброй семейства по света. Новаторското схващане, че тези нарушения се дължат на прекъснатата връзка между лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към днешна дата Програмата, представена в книгата му „Откъснати деца“, е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи значителното подобряване в качеството на живот при значителен брой деца и техните родители.
Написана в достъпен стил, „Откъснати деца“ показва на родителите как да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. Авторът предлага тестове, чрез които те сами да се опитат да установят в коя мозъчна половина е нарушението при тяхното дете, и предлага серия упражнения, чрез които децата да постигнат сериозни физически, сетивни и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението, информация за храни, които следва да се избягват, и последваща програма за постигане на трайни резултати.
Д-р Робърт Мелило e уважаван в Америка специалист в областта на неврологичните заболявания при децата. Има магистърски степени по неврология и по клинична рехабилитационна невропсихология, както и докторска степен по втората специалност. Притежава докторска степен и по хиропрактика. Сертифициран специалист по неврология. Член на Американската колегия по функционална неврология и на Американския съвет за нарушения в развитието в детска възраст. Изпълнителен директор на Националния институт за мозъка и за рехабилитационни науки и на проекта „Надежда за децата с аутизъм“.
Как започва всичко?
За началото самият д-р Мелило разказва най-откровено: „В началото на 90-те години започнах да изследвам мозъка. Спомням си една вечер през 1995 г. цял ден бях в кабинета си с пациенти, прибрах се вкъщи много изморен. Там беше съпругата ми Каролин заедно с друга жена, която беше видимо разстроена. Жена ми се обърна към мен и каза: „Това е Дениз. Синът й има хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието. Опитала е всичко, но нищо досега не е помогнало – терапии, медикаменти – нищо“. Дениз беше дошла при мен, защото се чувстваше в безизходица и търсеше алтернатива. Изслушах историята й. Стана ми тъжно за нея. Но в същото време помолих жена си да поговорим насаме. Казах й, че нямам време за това – работя в офис с пациенти, преподавам в университет и просто няма да успея. А тя ме погледна и каза: „Тази жена изпитва силна болка. И нещо в мен ми казва, че ти можеш да й помогнеш“. Доверих се на съпругата си и се съгласих.
Два дни по-късно с Каролин бяхме извикани в училището на 5-годишния ни син. Учителката ни каза, че той има синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Трудно задържа концентрацията си в клас и е много разсеян. Това беше моментът, когато нещата станаха прекалено лични за мен. Като родител и човек, който се занимава с неврологични заболявания, бях засрамен. Почувствах се като ужасен баща, защото не бях забелязал това в собственото си дете, а трябваше тази жена да ми го покаже. Приех този момент за важно послание. Тогава взех решение, че ще посветя живота си на това да намеря отговор за моя син, за сина на Дениз и за другите деца като тях“.
Проблеми, вкоренени в начина на живот
„Без съмнение най-важното за едно дете, докато расте, е движението – излизането навън, играта с други деца. В САЩ това почти го няма. Наскоро с моята съпруга посетихме Барселона. За нас беше много впечатляващо да видим цели семейства, които карат заедно колела или се разхождат в парковете. А вечер в ресторантите децата сядаха до родителите си и разговаряха помежду си. В Америка тази гледка не се вижда често. Обикновено вниманието на децата е заето от техните телефони. Твърде вглъбени са в тях. Не излизат. Не спортуват. Телефоните и телевизорите са се превърнали в техни бавачки. Най-важното е родителите да сведат използването на подобни технологии до минимум, особено при тези под 6-годишна възраст. Съветът ми към тях е да прекарват повече време с децата си, да общуват, да излизат заедно, да се разхождат. Това развива социалните им умения. А и вярвам, че липсата на физическа активност има много общо с тази епидемия от разстройствата, за които говорим“.
