in

„Нашата история започва“ – гледната точка на обикновените хора

улф

Тобаяс Улф е майстор на късия американски разказ, носител на множество литературни награди. В сборника му „Нашата история започва“ има не една и две вълнуващи истроии. Това е четвъртата му и последна засега книга, която включва 31 разказа. Първият от тях е написан преди повече от четири десетилетия, а най-новият е от 2006 г., като авторът си е позволил свободата да преработи по-старите си творби.

Улф пише за обикновените хора – разведени родители, влюбени, учители, войници, работници, тийнейджъри и деца, с техните ежедневни драми и мимолетни радости, невидими съпротиви и безразсъдства. Той разглежда общочовешките ценнос­ти, екзистенциалните падения и търсенето на универсален смисъл. Именно тази сплав от отчаяние и очакване, от обреченост и упование, от самозаблуди и блянове е в състояние да накара всеки да припознае нещо от собствения си живот в книгите му.

Както пише редакторката Антония Апостолова в послеслова, Улф често е приравняван към групата на „мръсните реали­сти“ като Реймънд Карвър, който се смята за техен баща. Самият той обаче посочва прозата на Джек Лондон и Хемингуей като най-силно повлияла върху творчество­то му.

Каквито и анализи да има, историите изграждат една духовна карта, превеждайки ни през предимно провинциална Америка, нейните малки градчета и проблемни семейства, с техните кризи на средната възраст и младежки несгоди, мечти и отчаяния, човешките стремежи и провали.

За автора:

Тобаяс Улф е носител на наградата за художествена литература „Пен“ за романа си „The Barracks Thief“. Президентът Барак Обама го награждава с Национален медал за изкуствата през септември 2015 г. Автобиографичните му творби „Животът на момчето“ и „В армията на фараона“ се приемат за образци в жанра. От тях научаваме за тежкото му детство. Той е принуден да се мести често с майка си, след като родителите му се разделят. Улф не поддържа връзка с баща си и с по-големия си брат, който също е писател.

За да влезе в колеж, фалшифицира препоръчителните си писма. След две години е изключен, защото е скъсан по математика и защото е проявявал непристойно поведение – „яде чипс, надвесен през прозореца“. През 1990 г. от колежа „Хил“ все пак му дават диплома, но при условие, че директорът прочете част от измислените препоръчителни писма за откриване на учебната година.

Всички тези значими събития от трудната му младост са описани във филма „Животът на момчето“ (1993), базиран на едноименния автобиографичен роман. В него Улф е изигран не от кой да е, а от самия Леонардо ди Каприо. Това е първата сериозна роля на едва 17-годишния актьор в голямото кино, където той си партнира за първи път с Робърт де Ниро.

„Късметлия съм“, е казвал Улф много пъти, но със смирение. Защото мнозина биха си помислили и дори изрекли, че сегашният му успех е за сметка на тежкото му детство. Самият той никога не е твърдял това, вероятно защото да го направи, би означавало да се самосъжалява.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

варена, италия, комо

Варена – едно от най-фотогеничните места в Италия

Зорница София: Шампиони сме в това да ставаме нещастни бързо