in

„Лято в Бурландия“ – историите, които предпазват възрастните

Лято в Бурландия

Романът на Момчил Миланов „Лято в Бурландия“, който привлече не малко читателско внимание върху темите, с които се занимава, създава кратката история на малкия Щерн във време, което е трудно да бъде посочено с точност. Долавяме събития от близкото минало, както и от междувоенния период. Основната част от романа обаче се развива именно в този студен и мрачен период от годината – малко преди Коледа.

Главен герой в „Лято в Бурландия“ е детето, което усеща много повече от заобикалящите го пораснали. Това е роман за власт, която се опитва да превърне сънищата ни в обект на масово производство, но също така е книга за разделянето с детството и за жертвите, тихи, тайни и явни, които неизбежно правим, за въображението като спасение. Историята на деветгодишния Щерн е и историята за неговото семейство, за страховете му, за това как изглежда светът през детските очи. Едновременно разказът издига застрашителното скеле на властта, на политическите и социални промени в един град, скован от зимния студ, който носи белезите на нещо добре познато. Романът се движи някъде в граничната територия на знайното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса за фикция и истинност, за доброто и злото, за съкровено личното и публичното.

„Лято в Бурландия“ е книга, чиито бледи жанрови граници са разположени между приказката, фентъзито, политическия и билдунгс романа. Тези жанрови преплитания позволяват книгата да се чете от настоящите тинейджъри до хора, които са били юноши през 30-те години на миналия век. Но всъщност е за това как и защо историите, които разказваме, предпазват възрастните. Четем как в небето над Грейщад се спуска нещо между балон и дирижабъл. Предстои особен преврат, замислен от притежателя на устройството барон Нулде, самият той еманация на фигурата на „спасителя“ – по същество диктатор, който иска да филтрира сънищата на гражданите с популисткото обещание да ги направи по-щастливи.

В романа има преплитащи се времена, чрез които хората биха могли да си обяснят миналото, да го приемат и да продължат – бабите черпят с лимонови резенки и шоколад „Кума Лиса“, рафтовете в магазините често зеят празни, а датските бисквити са лукс в дефицити, невинните хора по улиците чупят витрини и палят автомобили, нивото на река Дунав в сантиметри в три следобед е институция, има режим на тока вечер, интелектуалецът се „дегизира“ при пътуването си в провинцията, за да се слее с пролетариата, бъдещето е нещо, „за което всички говореха, но никой все още не бе виждал“, кръглите значки, гарантиращи на силните, че каквото и да сторят, ще са от правилната страна на закона, мутрите на прехода, неонацистките агитки на расатевци, принципът „Който не е с нас, е против нас“… И така нататък и така нататък.

За автора

Това е първият роман на Момчил Миланов. Той е магистър по международно право от Страсбург и по международни отношения в Брюж. В момента е докторант и асистент в Женевския университет, а преди това е работил в различни институции в Париж, Брюксел, Хага и София.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кунели стифадо: изкусително заешко ястие за задушевна вечеря

12 пътувания, които всеки трябва да предприеме преди да навърши 50