Историята на Хенри Зигланд

През 1883 г. Хенри Зигланд напуснал своята любима. Като много жени, тя не успяла да понесе раздялата и сложила край на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което сложил край на живота си със същия пистолет. Зигланд обаче оцелял – куршумът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво.

Тривиалното приключва тук, за да отстъпи място на абсурда. Зигланд сигурно си е мислел, че е надхитрил съдбата, но… След няколко години мъжът решил да отсече дървото. За улеснение решил да използва необичаен метод, а именно с няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна куршумът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд.

Синхроничността на Юнг

Терминът „синхроничност“ е въведен от Карл Густав Юнг, за да опише едновременното настъпване на събития (или случайности), които на пръв поглед нямат ясна цел, но имат дълбок смисъл. Някои биха казали, че съвпаденията са просто случайности, но ако се вгледаме внимателно в живота си, ще осъзнаем, че не е така. Всяка дума или звук, които чуваме, хората, които срещаме, са просто чисто съвпадение, нали? Концепцията за синхроничност твърди обаче, че те идват в живота ни точно, когато имаме най-голяма нужда от тях. Това става под формата на отговори, например, отговори на въпроси, свързани с вътрешните ни съмнения, колебания и нуждата от взимане на решения.

Синхроничностите могат да ни водят, когато не знаем какъв избор да направим или какво да променим в живота си. Сякаш „някой отгоре“ чува тихите ни молитви и ни говори чрез други хора, образи или събития. Всъщност Айнщайн описва съвпаденията като „начина на Бог да остане незабелязан“.

Синхроничността свързва материалния с духовния свят чрез символи, които понякога остават неразбрани и които възникват от колективното неосъзнато. Ако в края на краищата няма разделение между физическия свят и нашите вътрешни психически процеси, тогава трябва да сме готови да променим нещо повече от нашето обичайно разбиране на вселената, защото подразбиращите се следствия са зашеметяващи.

За Хенри Зигланд обаче синхроничността не се е оказала жизнеутвърждаваща.

Теория на вероятностите

Теория на вероятностите – какво се случва? Ако даден човек е въвлечен в 100 отчетливи събития на ден, всичките с паметни компоненти – гледане на телевизия, слушане на радио, среща с хора и други – колко възможни различни двойки от събития ще има в 100 случки? Формула показва, че те ще са 4950 различни съчетания в двойка за един ден. Това е вярно за 365 дни в годината. А за 10 години?

Случайните съвпадения са лесни за запомняне и един човек за 10 години помни няколко от тях – например, 6 такива. Но какъв е пулът от случайни несъвпадения, от които идват тези 6 съвпадения? Той е 4950 двойки дневно, умножени по 365 дни годишно, умножени по 10 години. Това прави 18 067 500. Тоест, за 10 години на даден човек са се случили 6 случайни съвпадения, които помни, но и 18 067 500 неща, които е можело да бъдат случайни съвпадения.

Вероятността в живота да се случи случайно съвпадение е равно на 0.00000033. Следователно, човек помни и му се струват необикновени само 6 синхронични събития от 18 милиона съвпадения в живота за 10 години. Редки, но необикновени неща се случват, защото случайността го гарантира.