in

„Времето“ – когато имаме памет за изгубени светове

времето

„Времето“ не е роман за края на света, въпреки че темата присъства. Не е и роман за политическите кризи, въпреки че говори за тях. Не е дори роман за климатичните изменения, въпреки че климатът е в основата му. Това е история за времето, в което живеем – задъхано, фрагментирано, на ръба на ужаса от бъдещето, в което светът може би ще свърши. История, разказана с неподправено чувство за хумор и неслучайно включена в 13 световни класации за най-добра книга на 2020 г.

В основата на разказа е Лизи. Тя работи в библиотеката на университета, в който някога е била сред най-обещаващите студенти. Живее в Бруклин със съпруга си Бен и малкия им син. Балансирайки между дългогодишния си брак, тревогите на майчинството, грижата за наркозависимия си брат и новородената му дъщеря, сега героинята отговаря и на писмата на слушатели на подкаст, посветен на климатичните промени.

Тя има твърде много хора, за които да се безпокои – тя е от онези рядко състрадателни създания с проницателен нюх към човешката душевност. Със своята фина чувствителност и желание да се погрижи за околните, Лизи потъва с еднаква интензивност в проблемите на другия, и в страданието на цялата планета.

Новинарските емисии бълват информация за радикализирането на политическия живот в САЩ и продължаващата мигрантска криза, а на този фон мислите на Лизи прескачат от тема към тема и се опитват да подредят света, който може би ще свърши. За да имаме един ден памет за изгубените светове – вътре и около нас.

„Времето“ от Джени Офил определено е роман за големите теми. Написан деликатно и с чувство за хумор, той улавя безпогрешно пулса на съвременния живот и въпреки ироничната си хапливост, оставя горчив привкус. Книга, която стихийно нахлува в съзнанието на читателя, за да остане там дълго след това. Роман за голямото и малкото, човешкото и природното, личното и общественото.

За автора

Джени Офил е американска писателка, авторка на 3 романа и 4 детски книги. След като завършва творческо писане в Станфордския университет, работи като барманка, сервитьорка, касиерка и дори писателка в сянка. В момента преподава в университета „Сиракуза“ (Ню Йорк) и в магистърската програма за изящни изкуства на университета „Куинс“. Публикува в „Парис Ревю“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Рибай стек

Рибай стек

рокли

Аз ще бъда с чудна рокля…